51

 

Получих твоето писмо. Пишеш, че понякога във време на молитва много те смущават хулни помисли; толкова са неприлични, че даже те е срам да погледнеш към иконите и ти е неудобно да говориш със свещеника. Не трябва да се смущаваш, защото тези помисли не са наши, а на врага на човешкия род – дявола. Просто не им обръщай внимание и се старай да насочиш мислите си към някакви външни предмети. Дяволът хулител понякога във време на божествена Литургия хули Господа, Светите Тайни и всичко божествено. Преподобният Никита Стифат и казал: „Този хулител, дяволът, понякога с наши уста хули нас и Вишния Бог”.

Преподобният Йоан Карпатски е казал: „Не само пред свършека на света дяволът ще изговори думи срещу Всевишния, както казва Даниил (7:25), но това става и сега, чрез нашите помисли; възнася хули към самото небе и към Самия Всевишен, безчести и създанието Му и Светите Христови Тайнства. Този хулител, дяволът, е изкушавал и нашия Господ Иисус Христос с чревоугодие, тщестлавие и гордост. Дяволът не е знаел тайната за въплъщението на Богочовека, но все пак някак се е досещал: „Ако Ти си Син Божий” и т.н., както е казано и в Евангелието (Матей 4:3-9). Господ казал: „Махни се от мене, сатана.” И ти казвай на хулителя дявол: „Махни се от мене, сатана, аз зная само нашия Господ Иисус Христос, слушам Го и Му се подчинявам във всичко, което е заповядано в светото Евангелие. А тебе, погиналия завинаги от своята гордост, няма да слушам, каквото и да ми говориш; повтарям: махни се от мене, ненавистник на всяко добро.”

Хулителят дявол изкушава всички, но гордите страдат повече от хулни помисли, защото Господ допуска, дяволът да изкушава човека заради гордостта. Светите отци са изпитвали такива хуления, че даже не са искали да ги предадат писмено. Но те са били опитни в духовния живот, не са се смущавали, защото добре са знаели, че виновник за хулите е дяволът.

 

 

52

 

Получих писмото ти, разбрах всичко. Не унивай и не скърби, че си навикала Х. – това е човешко; впрочем то е и за смирение, и за самопознание на своето устроение. Ето колко сме слаби – подухнал противен вятър, и търпението се изчерпало.

Да се живее съвместно в разбирателство е доста трудно, защото устроението и характерите са различни, а за да има мир, се изисква стремеж и от двете страни.

Четох в „Патерика”: двама старци живеели заедно. В началото единият казвал на другия: „Как гледаш на мене?” Другият отговарял: „Като на ангел.” Поживели доста време и пак попитал „А сега как гледаш?” Този отговорил: „А сега като на дявол и всяка твоя дума като пирон се забива в мене.” Този пример ти привеждам не за съблазън, а за да не униваш, когато се случи нещо по нашите немощи.

Преподобният Мойсей казвал: „Силата на желаещите да придобият добродетели се заключава в това, да не изпадат в малодушие, когато се случи да паднат, но отново да продължат своя път: да не се пада е свойствено само на ангелите.”