36

 

Както се дочува, твоят мъж пие. Какво да се прави? Не скърби и не го осъждай, всеки има свои немощи и недостатъци. Той също. Учете се да носите теготите си един на друг и така изпълнете закона Христов. Да те умъдри Господ.

А колко бързо лети времето, чакахме Рождество Христово, Богоявление и Нова година, а всичко това отмина, сега ще чакаме светата Пасха. Разбира се, преди това трябва да очакваме Великия пост, като подготвително средство, за да посрещнем по-добре светлия Христов празник.

Ето какво съм забелязал: на старост времето лети по-бързо, защото се чувства, че всичко има край, приближава се времето за преход във вечността, сякаш и интересите се губят. А виж как се вихри фантазията на младите: те са щастливи, ще си намерят добър жених, ще бъдат богати, ще потръгне семейният живот, и много други неща на тази тема; тези картинки ще преминат в главите им и пак ще си останат сами.

Нашият манастирски живот още мъждука по малко и братството ни се е състарило, просто старчески дом, един от друг по-стари. Ако доживея до февруари, ще навърша седемдесет и девет години, почтена възраст – и аз съм съзрял за прехода към вечността. Благодаря на Бога, че доживях до такива години и че ме е удостил, грешния, да прекарам целия си живот в манастир. Не познах светската суета, изпълнена с лукавство, тщеславие, лицемерие, суета и гордост; а с тези пороци нима ще почувстваш някога в душата си мир и умиление? Предполагам, не.

Ето, ти и мъжът ти, като посещавате театри и балове, какво чувствате, когато се приберете вкъщи? Разбира се, впечатлявате се и искате (отново и отново) да посещавате тези места, стига само да не трябва да се тръгне по доктори. Ето в такъв порядък преминава мирският суетен живот. А когато човек легне на смъртния одър или болен, тогава ще му се случи да изпита неочаквани явления и ще се изредят събитията, които е преживал през целия си изминал живот – едва тогава ще разбере, че този свят е измамник.

 

Над цялото ви семейство призовавам

Божието благословение.

 

9

 

За твоите тревоги и неприятности ще кажа следното: докато нашето душевно корабче плава в житейското море, винаги ще бъде подложено на промените на времето – ту дъжд, ту слънце, а понякога се надигне силна буря и току виж го изхвърлила на някоя подводна скала или на бряг. В тази долина на плача не може да бъде иначе, промени няма да има само в бъдещия живот. Когато сме подвластни на страстите, говоря за душевните – самомнение, тщеславие, гняв, лукавство и бесовска гордост, под влияние на тези страсти ни се струва, че всички хора са виновни и лоши. Но ние нямаме заповед да изискваме от другите любов и справедливост, а сами сме задължени да изпълняваме заповедта за любовта и да бъдем справедливи. Но ти не унивай, във време на неприятности се вглъби в Свещеното Писание, в светите отци и в молитва. Тогава от опит ще почувстваш мир и тишина в душата си. Както и да умуваме, без Божия помощ не можем да омиротворим себе си и другите.

 

Да ви пази Господ!