1

       Получих твоето почтено писмо и от него се вижда, че ти си започнала да се занимаваш с вътрешен духовен живот. Бог да ти даде мъдрост! Правилна е забележката ти, че от молитвата не трябва да се очаква нищо. При нея трябва да се чувстваш много недостойна и ако се появят топлина или сълзи, да не мислиш високо за себе си; нека те да идват и да си отиват без наше принуждение, а когато прекъснат – не се смущавай. Иначе и не може.

 Молитвата е най-трудният подвиг и е свързана с тежка борба до последния час. Господ по милосърдието Си понякога дава утешение на молитвеника, за да не отпада.

 Определи сама домашното си правило, като се съобразяваш с времето си. В това няма да има самочиние, но не те съветвам да го увеличаваш много, за да не бъдеш роб на правилото и за избягване на прибързаността.

 По Божия милост при нас засега тече обичайният манастирски живот.

 

3

 

 Блажено е твоето състояние, ако се чувстваш бедна и нищожна сред духовно образовани хора; не им завиждай и не се стреми към духовни възторзи. Мистиците се стремят към такива благодатни усещания и вместо истинното съзерцание – падат в дяволска прелест. Господ дава благодатно усещане на човека, ако сърцето е очистено от страсти; в такова устроение са били светите отци, а ние, грешните, трябва да се молим в покайни чувства и да просим от Бога помощ в борбата със страстите. В „Патерика” пише: „Ученик казал на стареца: „Този брат вижда ангели.” Старецът отговорил: „Не е удивително, че той вижда ангели, но бих се удивил на този, който вижда своите грехове.” Макар и това старческо изречение да е кратко, но по духовен смисъл то е много дълбоко, защото най-трудно от всичко е да познаеш самия себе си.

 Пишеш: „Думите на молитвата и Господ се съединиха и сякаш беше неразделно Сам Господ.” Тук няма грешка, така и трябва да бъде.

 Да „доволството, богатството, любовта на родителите и похвалите на обкръжаващите” са голяма пречка в духовния живот. Светите отци много са се бояли от тези причини за грях и с всички сили са ги избягвали. Ненапразно са отивали в манастири, дори в пустини, но ти не трябва да бягаш никъде, а се старай да бъдеш мъдра като змия и кротка като гълъб – прочее всичко е временно, пустота, празен блясък. Трябва да помним, даже да убедим себе си, че ако не днес, то утре ще умрем. А там е вечният живот и времето спира. Господи помилуй.

 Твоите години и пътят ти са много хлъзгави, смирявай се и не вярвай на себе си, докато не легнеш в гроба. Да те умъдри Господ!

 Продължавай де се молиш, както се молиш сега. Ако имате жития на светиите, съветвам те да ги четеш, те много въодушевяват и на много научават!

 

С любов в Христа