Из писмата на Валаамския старец
схиигумен Иоан

55

 

При тебе страданието пак се е повторило. Какво да се прави? Не без Божията воля става това: ако Господ се грижи и за птиците, нима ти си забравена от Него? Не оставяй молитвата, тя ще ти помогне.

 Ти питаш, ще ти прости ли Господ. Тази мисъл е дяволска, дяволът те плаши по своята злоба, не го слушай. Няма такъв грях, който да превишава Божието милосърдие.

Апостол Карп молел Господ да накаже двама грешници; един еретик увлякъл в своята ерес православен – и апостолът молел Господ да ги накаже. Господ явил такова видение: разтворили се небесата, огряла ярка светлина. Апостолът погледнал нагоре и видял Господа.  Господ му говори: „А сега погледни надолу.” Апостолът погледнал и видял тези двама грешници на края на една пропаст, а отдолу имало страшен, огромен змей. Господ говори на апостола: „Нали искаш да накажа тези грешници?” Апостолът се зарадвал, че ще бъдат наказани. Тогава Господ изпратил два ангела да спасят грешниците и казал на апостола: „Бий Ме и Ме разпъвай втори път, Аз съм готов да пострадам още веднаж за грешниците.” С това видението завършило.

Ето колко велико е Божието милосърдие, Господ е готов да страда още за грешниците, а ти се съмняваш дали ще ти прости.

Аз, грешникът, моля Господа, Той по Своето милосърдие да ви даде търпение да понасяте вашите страдания без ропот и благодушно. Прося вашите свети молитви.

 

56

 

Получих твоето писмо, ти ме молиш да ти напиша за въплъщението на Божия син. Отдавна исках да ти напиша това за себе си, за мое назидание, но все не можех да се събера, а ето ти сега ме подтикваш.

Дръзвам да пристъпя към това велико дело и душата ми трепери: как мога да пиша за такава велика тайна – и светите ангели не могат да постигнат това велико  тайнство. Все пак с Божия помощ ще напиша, доколкото човек може да възприеме със своя ограничен ум великата тайна на въплъщението на Бог Слово. Пиша на основата на учението на Светата Църква и на светите отци, а не свое мъдруване. А сърцето ми трепери: как Света Троица, единосъщна и неразделна, невместимият Син Божий се вмества в човешката утроба на Приснодева Мария; и възприел от нея душа и човешко тяло; и бил истински Бог и истински човек, освен в греха; и имал воля Божеска и човешка, но човешката воля се подчинявала на Божествената. Сърцето ми трепери: как ще продължа да пиша за това тайнство?

Бог е невидим и непостижим, към Него и ангелите не могат да погледнат. Но Господ по Своето милосърдие снизхожда към човешкия род, въплъщавайки се в човешко естество.

О, дивно чудо: невместимият Бог се вмества в утробата на Приснодева и по закона на човешката природа е бил носен в утробата на Дева Мария девет месеца и се родил като човек; но рождението е било безболезнено, защото зачатието е било неплътско, а от Светия Дух; и Божественият Младенец се полага в ясли и се храни с майчино мляко като човек. „А Младенецът се хранеше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.” О, велико чудо: живял, възпитавал се и се подчинявал на светия обручник Йосиф до тридесетгодишна възраст, работел дърводелство. Пилил, сякъл, стъргал с ренде, изобщо работел като дърводелец. Дванадесетгодишен юноша удивлявал фарисеите с въпроси и отговори в еврейската синагога в Йерусалим, а след това нищо повече не е известно до тридесетгодишната Му възраст, защото Бог скрил Своето Божество. О, дълбина на Божествената премъдрост и смирение.

На тридесетгодишна възраст бил изведен от Светия Дух в пустинята и живял там със зверовете. Четиридесет дни търпял глад като човек и бил изкушаван от дявола (Матей, гл.4). Три години ходил и учил човешкия род, както Му било угодно. Действал като Бог и като човек. Когато пътувал с учениците си в кораба, спал на кърмата като човек; вдигнала се буря и започнала да залива кораба. Учениците си в страха си Го разбудили: „Наставниче, загиваме!” Господ запретил на вълните и вятъра като Бог. Когато Господ дошъл при гроба на умрелия Лазар, се просълзил като човек, а го възкресил като Бог, казвайки вече на вмирисалия се: „Лазаре, излез вън!” По човешката си природа вървял, уморявал се, пиел, ядял и плачел, а като Бог вършел чудеса, изцелявал болни, възкресявал умрели. А учените фарисеи знаели Свещеното Писание просто „наизуст”, но не живеели по закона и не могли да разберат святата истина. Преследвали Спасителя на всяка крачка и дотам стигнали в злобата си, че разпнали Господа.

Дивни са Твоите дела, Господи; като човек си търпял различни обиди от злите фарисеи. Казвали: „Изцелява болни, възкресява мъртви и прави други чудеса с бесовска сила.” И Господ заради нашето спасение търпял всичко това като човек. Чудно е смирението на Сина человечески: яздил на осле като човек и при Неговото тържествено шествие в Йерусалим народът постилал дрехите си и радостно викал: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!” (Лука 19:38). След тържественото влизане в Йерусалим, на Тайната вечеря Господ установил тайнството на светото Причастие и Иуда бил причастен с Тялото и Кръвта на Спасителя, нашия Господ Иисус Христос.

Господ като човек тъгувал и скърбял: „Душата Ми е прескръбна до смърт” и се молел, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти”. Потта Му била като капки кръв, падащи по земята.

И търпял като човек обиди, осмиване, биене по лицето и по главата; и трънен венец надянали на главата Му; и кръвта текла по дрехата Му; и Му се подигравали, и Му казвали: „Радвай се, Царю Иудейски!” И злите фарисеи повели Господа – Твореца на цялата вселена и на всички твари на разпятие. Приковали Неговото пречисто тяло на Кръста. Господи, прости на мен, окаяния, че дръзвам да описвам честните Твои страдания. Пиша не на учен език, защото науките не съм преминал, а както чувствах, така и писах. Преписвам от книгата „Свещена история”: „Разпъването на кръст било най-ужасното наказание. То заключавало в себе си всичко, което е мъчително в изтезанията и смъртта: световъртеж, гърчове, отслабване на силите, треска, вцепение, огън в раните – всичко това заедно и в най-висока степен, при това без загубата на усещанията. Приковаността към кръста във висящо положение правела мъчително и най-малкото движение, възпалението и постоянно увеличаващите се рани от гвоздеите били разяждани от гангрена. Кръвоносните съдове, особено на главата корема се напрягали от прилива на кръв и се пукали. Към всички тези мъчения се присъединявала и непоносима жар и неутолима жажда. Всички тези мъчения причинявали такава нетърпима мъка, че разпънатите молели като величайша милост да прекратят живота им.” Господи, помилуй! И всички тези ужасни страдания нашият Господ Иисус Христос търпял като човек заради нашето спасение, а Божеството състрадавало. О, дивно чудо! Човече, нима твоето окаменено сърце няма да потръпне при спомена за такива страдания на Иисуса Христа?

Ето, по по твоето желание ти написах кратко. Съветвам те да четеш Светото Евангелие ежедневно; ако нямаш време за цяла глава, то поне няколко реда.