Защо?

Ех, защо не бях другарче
аз на витлеемското овчарче?
Щях да ида с него в пещерата,
щях да сложа гегичката на земята
и пред яслата, крака превило,
щях да коленича. Колко мило!

Благославял Малкият Христос с ръчичка.
А сърцето ми с криле на птичка
щеше да трепти от радост чудна
в Коледната нощ сияйно-будна.
Че дошъл е Гост небесен ­
сам Иисус Христос чудесен.

Ех, защо, защо не бях другарче
аз на витлеемското овчарче?
Щях да срещна пръв от всички хора
Бог, родил се на земята. От простора
щях да слушам ангелската песен
и да гледам Малкия Иисус чудесен.

Родино мила

Обичам те, Родино мила,
на розите уханни долина.
Обичам Пирина и Рила
и горда Стара планина.

Обичам те могъща и свободна.
Красив е в тебе всеки кът.
Видях под свидна стряха родна
тук светлина за първи път.

И чух омая звучна, мека
на българската родна реч.
И горд съм, че тринайсет века
си отстоявана с перо и меч.

Обичам те, Родино мила,
на розите уханни долина.
Обичам Пирина и Рила
и горда Стара планина.