Ангелогласните птички

Птичките край Витлеем в светата нощ,
кротко в топлите гнезда си спели.
Песен ангелска дочули в полунощ.
Бързо в пещерата долетели.

Там видели Бог ­ великия Творец,
да лежи в кошара в ясла бедна.
Гледали в захлас тоз чуден Младенец,
а нощта била студено-ледна.

Бързо в сламата се сгушила и с дъх
топлела Го всяка малка птичка.
Той ги благославял, сетил топъл лъх,
с малката божествена ръчичка.

Благославял птичия им нежен глас
да е сладък, ангелски приятен.
Да ги слушат всички хора до захлас,
гледайки простора необятен.

Птичките край Витлеем затуй до днес
пеят като ангели небесни.
Който ги е слушал, ангелската вест
е прочел от чудните им песни.

Кой е Христос?

Обречени са много имена на пълна
и безпаметна забрава.
Едва ли има времето вина.
На смъртните съдбата е такава.

Нерон във Рим проля реки от кръв.
И колко други земни великани...
Не беше той последен, нито пръв.
Историята пълна е с тирани.

Владей над умовете и до днес
Иисус Христос две хиляди години.
Разнася се Евангелската вест.
Духът без нея жалка е пустиня.

Руган, отричан, гонен, жив е пак
на чистите следовници в сърцата.
О, Той не е човек, що сее мрак,
а Бог велик, дошъл от Небесата!