Благодаря!

Разходки с кученцето често
аз правя по гори, поля.
Тъй бедно, с него аз не мога
възторга си да споделя.

Стих поетичен декламирам,
а то ме гледа с поглед ням.
То не разбира, безсловестно,
че в мен гори сърдечен плам.

Душа аз имам скъпоценна,
която Господ ми е дал.
Със нея аз изпитвам болка,
към страдащите хора ­ жал.

Със нея аз се радвам, пея.
Тя прави погледа ми мил.
Благодаря, че Бог човека
с душа е умна надарил!

Ангелче

Малко ангелче крилато,
със крилца от чисто злато,
бди невидимо над мен
от Небето нощ и ден.

Пази ме, когато тичам,
учи ме, когато сричам.
Иска да съм умен аз
и послушен всеки час.

Ангелче добро небесно!
С него всичко ми е лесно.
Да го слушам съм готов
със признателна любов.