Следи

Във размисъл дълбок вървях
по горската пътека.
Пред себе си навред съзрях
следи от стъпка лека.
Не е минавал друг преди,
не са човешки тез следи.
Покой вековен тук цари.

Попитах цвят, листенце, мъх
кой минал е оттука.
И притаил дълбоко дъх,
под сянката на стара бука
дочух с най-тихия ветрец
да шепнат: О, Великият Творец!
Премъдро Той ни сътвори!

И в хор запяха те тогаз
на Бога всемогъщ прослава.
Стоях във унес дълго аз.
Припомням си добре тогава
в неръкотворния природен храм
най-дивния псалом* чух там
от багри, звуци, аромат, зари.

* Псалом (от гр.) ­ хвалебна песен към Бога.

Ружа

Ружа с тънички листенца,
съща е звездица.
Цяла грее сутрин рано
в бисерна росица.

Трепка, трепка и примига,
вятър ли полъхне.
Слънцето ли я целуне,
кротичко въздъхне.

С колко хубост Бог дарил е
ружата добричка!
С нея в топъл блясък грее
цветната лехичка.