Ореол

Малкият Христос ранил,
кога се разхождал в ширното поле,
птичките прелитали в дъга
и над Него с леките криле
очертавали в миг ореол.

В малката градинка с цъфнал крин,
влезел ли да вдъхне аромат,
цветовете бели до един
над главата в утринния хлад
се нареждали във ореол.

Вечер спирал ли под звезден свод,
златните звездички от лъчи
спирали небесния си ход
и над Него като трепкащи очи
се подреждали във ореол.

С ручеите, с горския поток,
назаретските деца добри
знаели, че Той велик е Бог.
И над Него в детските игри
виждали да грее ореол.

Скорец - мъдрец

Христос, щом тръгнел по полето ширно
да вдъхне сладък аромат,
долитали в миг птички и безспирно
с криле облъхвали Го с хлад.

След туй те кацвали и сладкогласни
запявали в прекрасен хор.
Унесен, слушал чудните им песни
безбрежният стаен простор.

Едно запявало в минорна гама
за леките си две крилца.
А друго пък със радост най-голяма ­
за пухкавите си перца.

А знаете ли, що запял в тревата
високо малкият скорец? ­
“Ти Бог велик си, слязъл на земята!
На всички ни си Ти творец!”

За умните слова Христос скореца
благословил с божествен жест.
А по поля, гори, навред “мъдреца”
зоват го птичките до днес.