Ваканция

През лятото обичам да се трудя.
Не зная леност, раничко се будя.
Отправям аз молитвичка към Бога
и работа започвам. Всичко мога.

Копая в цветната градина и поливам.
Където мама ме изпрати, в миг отивам.
Събирам от ливадата тревичка
за мойта палавница ­ бялата козичка.

След дневен труд вечерята е сладка.
В труда се крие чудната загадка.
Приятната умора дава радост чудна.
До днес аз работа не зная трудна.

Щом легна, ангелче с крилцето меко
за сън притваря миглите ми леко.
След труд най-хубавия сън сънувам ­
във златозвездна приказка пътувам.

За децата

Гост съм на горичка китна.
Лъха свежест, лъха хлад.
Мекичка тревица ситна
грей край малък водопад.

Тук малинка, там пък гъбка
се усмихва с румен плод.
Крача с бавна лека стъпка,
често спирам своя ход.

Кимат ми цветя красиви.
Нежни, те цъфтят безчет.
Люшкат стъбълца игриви.
Ей ги тук и там навред!

Бог най-вече за децата
сътворил е земен рай.
Той познава им сърцата
и обича ги безкрай.