Селско лято

След весели игри в полето
зове ме роден праг.
Звезди, осеяли небето,
прогонват всеки мрак.

Щурците пеят в надпревара,
неспирно с топъл звън.
Приканват с песен след умора
за сладък нощен сън.

Вечерен лек ветрец полъхва
със ангелско крило.
Гальовно, тихичко въздъхва
над моето чело.

Превърнат цял във звездно злато
зида аз виждам стар.
Незабравимо селско лято,
обичам твоя чар.

Евангелека вест

Букви палави, засмени,
с умни весели сърца
във редици наредени,
учат малките деца.

Да обичат всички хора
и животните дори.
Като птичките в простора
да са весели, добри.

Много книги с тях красиви
са написани до днес.
Но една е с думи живи.
Тя зове се Блага вест.

Не чета, а сладко пея,
щом разгръщам всеки лист.
Сам Христос говори в нея
с топъл глас небесночист.