Малкият Христос

Цъфтели свежи розите уханни
за Малкия Христос от Назарет.
Той всеки ден във утрините ранни
погалвал нежно всичките подред.

Но случвало се, малките ръчички
жестоко наранявали бодли.
В очите му извиквали сълзички
безмилостни, защото били зли.

За себе си ли? ­ Не! А за бодлите
Той плачел, преизпълнен с жал.
Веднъж, минавайки покрай лехите,
усмихнат кротичко, урок им дал.

“Я вижте назаретските дечица!
Добри са те, когато съм сред тях.
Очите им са чисти кат росица.
Далеч са те от злоба и от грях.”

Деца сме умни. Всеки ден зовеме
в молитва свята Малкия Христос.
В доброто неусетно ний растеме,
когато Той е в мислите ни с нас.

Червеното яйце

Велики четвъртък със радост
е чакан от всички деца.
Защото във този ден, знаем,
се багрят червени яйца.

О, колко засмяно и свежо
е първото топло яйце!
За здравe със него днес мама
погалва в кръг мойто лице.

Броя часовете и дните
до празника чуден, велик.
Борец си избирам и с него
победи печеля за миг.

Но зная и смисъла, свързващ
яйцето с възкресната вест.
Тъй както излюпва се пиле,
така е възкръснал Христос!