Признателност

Днес купих повече свещички.
Пристъпвам да ги паля в храма.
Една отделям аз от всички.
Така научен съм от мама.
Запалвам я в сандъче с пясък.
Гори тя в златозвезден блясък.

Гори за тези, що са дали
живота си за свободата.
Пламтяща, искам да погали
на всеки паднал в бой душата.
И от признателни дечица
да имат грейнала свещица.

За вяра и родина мила
пожертваха си те живота.
Строшиха със гигантска сила
на робски теглила хомота.
Поклон пред паметта им вечна!
Заслужили са те признателност
сърдечна.

Евангелски пример

Отвред народ се стичал при Христос,
когато проповядвал по селата.
Един до друг богат и беден, учен, прост
стояли кротко всред тълпата.

Богочовек! Той знаел да чете
в човешките сърца дълбоко.
Издигнал на ръце веднъж едно дете
и казал с кротка благост, но високо:

“Ако не станете с дух извисен
като това дете добро и честно,
дял няма вий да имате със Мен
навеки в Царството небесно!”

Чета Евангелския разказ с интерес
и на щастливото дете завиждам.
Но примера му следвам. И до днес
аз никого в игрите не обиждам.