С чисти мисли

Създал Небето и земята,
Бог е премъдър и велик!
Той знае да чете в сърцата
и в мислите ни всеки миг.

Баща небесен е на всички
от слънцето по-чист дори.
Да бъдем иска кат звездички
ний с мисли чисти от зори.

От ранно утро се старая
от мисли зли да бягам аз,
когато уча и играя
с другари верни до захлас.

Не бива никого да мразя!
С туй Бог как ще оскърбя?
От завист, злоба аз се пазя,
над мислите си чисти бдя.

Приятелство

Дръвче от буря поломено,
видях превито във дъга.
Сълзици ронеше смирено
със всеки лист, пропит с тъга.

Изправих леко стъбълцето,
превързах го и подкрепих.
Очи то вдигна към небето,
запя най-нежния си стих.

И днес по горските пътеки
поема ли, едно дръвче
превръща листите си меки
в игриво сребърно звънче.

Зове ме с радост отдалече
на сенчица след стръмен ход.
Приятели добри сме вече
всепредани, за цял живот.