Възторзи

След залеза, притихват ли игрите,
на прага роден сядам уморен.
Разглеждам дълго хода на звездите.
Немее погледът ми удивен.

Безчет звезди трептят, примигат, греят
в сребро и злато, в бисер, изумруд!
По път безкраен весело се смеят,
нашепват нещо с глас, едва дочут.

И мисля си: О, колко Бог-Твореца
велик е в творческата Своя мощ!
И иска ми се сладко със щуреца
да пея до забрава цяла нощ!

Приятел на децата

По залез вятър ли полъхне
във Гетсиманската градина*,
посядал малко да отдъхне
Христос под сенчеста маслина.

Прииждали дечица мигновено
и по тревата изумрудна
до Него сядали смирено,
потъвали в омая чудна.

Те слушали словата мъдри
с неизразимо чудна сладост,
загледани в златистите Му къдри
и в погледа, изпълнен с благост.

Едно до топлото Му рамо
се гушело, а друго за ръката
Го хващало, до Него да е само.
Приятел бил Той на децата.

*Гетсиманската градина ­ маслинена горичка, където Христос обичал да се моли.