Сирийски трън
Когато бил дете, Христос
в град Назарет, в къщурка бедна
растял безгрижно, ходел бос,
но светлина излъчвал чудна.
Играел Той до късен час
в полето с лекокрили птички.
На рамото Му с весел глас
в хор пеели пресладко всички.
Просторът ставал ведро-син,
от радост тръпнели цветята.
Сирийски само трън един
бодли показвал от скалата.
Зъл, само той се съгласил
венец от него да направят
и на Божествения образ мил,
разпнат на кръст, да го поставят.
О, колко много криел зло!
Тоз трън жестоко, без да жали,
бодял страдалческото Му чело.
По него капки кръв течали.
Но всяка капка в цвят червен
разцъфвала по клонки сиви.
Почувствал трънът срам. Смутен,
съзнал той нравите си диви.
До днес сирийски трън цъфти,
от злоба някога измамен.
В цветчетата любов трепти,
с бодлите си е той засрамен.