РАЗКАЯЛИЯТ СЕ РАЗБОЙНИК

Павлинка много обичаше Малкия Христос, Който се родил в една бедна кошара. Знаеше, че Той не е обикновено дете, а Самият Бог, дошъл на земята.

На празника на Христовото Рождество тя помоли баба си да ѝ разкаже как греела звездата над кошарата, как пеели ангелите, когато се родил Христос...

Този път баба ѝ реши да разкаже нещо много интересно, което се случило в тази чудна нощ. И започна.

- В планината живеел страшен разбойник с голяма дружина. Всички в околността треперели от него. Рано залоствали портите си от страх.

Като видял светлина над една кошара, решил да отиде и да види какво се е случило. Ядосал се много и се заканил на тези, които си позволили да дойдат без страх в неговото царство.

Като дошъл, видял Малкия Христос да лежи в бедна ясла, в която имало слама. Срещнал погледа му и цял изтръпнал. Усетил, че коравото му сърце се затоплило. Нямал вече желание да краде и убива. Разбрал, че Христос прави хората добри.

Тогава осъзнал колко бил лош. Размислил и решил да промени живота си. Захвърлил ножа, с който убивал невинни хора. После хвърлил кесията с парите, които натрупал от грабежи. Накрая съблякъл горната си дреха, която била напоена с кръв.

Той станал нов човек. Всички го обикнали. И понеже бил много силен, той вече не ограбвал хората, а ги закрилял...

- Колко е хубаво това! - възкликна Павлинка. Защо не съм била тогава дете! Щях да поднеса най-скъпия подарък на Малкия Христос...

Павлинка искаше да научи още за живота на този разбойник, който станал добър. Тогава баба ѝ разказа, че той се грижел много за бедните хора. А когато Христос пораснал и започнал да пътува от село в село и от град в град, и да учи хората да бъдат добри, някогашният разбойник станал Негов ученик.