ДОБРИНИ

Илиянка си играеше с малката кукличка, която ѝ подариха за имения ден. Облече я в нова рокличка. Подреди край нея играчките си и накрая сметна, че е вече късно и трябва да я приспи. Люлееше я, когато дочу, че домашните ѝ говорят за нещо много важно.

Майка ѝ разказваше колко е хубаво човек да прави добрини на нуждаещите се. Така Христос научи хората да се обичат. Това много ѝ хареса, тя се въодушеви и каза:

- Мамо, и аз искам да правя добрини.

- Малка си още - чу отговора, но не се съгласи с него.

- Не съм много малка. Вече съм в предучилищна възраст. Аз мога.

- Какво можеш? - учуди се майка ѝ.

- Ще видиш. Аз вече съм го намислила.

Илиянка удържа на думата си. Още на другия ден започна да прави добрини. Подаваше на баба си бастуна, за да я улесни. А баба ѝ толкова се зарадва, помилва я и каза:

- Мило дете, как се сети да ми помогнеш?

- Решила съм да помагам на нуждаещите. Християнчето трябва да прави добрини.

Изненадите се заредиха. Като видя, че цветята във вазата са увехнали, тя бързо смени водата и постави нови, свежи. Така улесни майка си, която беше много заета. Важното е, че сама се досети за това.

И на татко си помагаше. Поднасяше му чаша вода. Сестричката си бързаше първа да поздрави. Стана много мила и учтива.

- Как се досещаш, Илиянче? - запита я веднъж майка ѝ.

- Като направя добро, нещо в сърцето ми запява. Става ми много радостно. Това усетих, когато в автобуса отстъпих място на един старец. Той много се зарадва и ми каза, че съм най-доброто дете.

Илиянка разказа още как помогнала на една стара жена, която едва носела чантата си с покупки. Занесла я чак до дома ѝ. Тя останала много благодарна и ѝ подарила една ябълка. Толкова сладка ябълка никога не била яла... Разказа още много случаи и накрая добави: Толкова е приятно да се правят добрини!