ВЕЛИКДЕН

По-радостен празник от Великден за децата няма. Всички на този ден са весели и засмени. Цветята цъфтят, птичките пеят, слънцето грее. Пременени те отиват с родителите си на църква. Запалват си свещичка и я държат в ръка. Тя огрява лицата им и те стават много красиви.

Всяко дете си има в джобчето червено яйце. Като излязат от църквата, те се събират на малки групички, все добри приятелчета.Тогава започва най-интересното. Чукат се с яйцата. Много е радостно онова дете, на което яйцето е борец.

Валентин се прибра у дома много весел.

- Татко, моето яйце излезе борец. Надвих всички деца - похвали се той.

- Бъди и ти като него силен - каза баща му.

- Аз съм много силен, татко - каза Валентин.

За да го убеди, той сви юмручето си, стисна го здраво и показа колко силни са мускулите на ръцете му. Баща му се засмя и добави:

- Зная, че си силен в мускулите. Аз ти пожелавам да си силен във вярата и в доброто.

- Какво значи това, татко? - запита той.

- Това значи да имаш силна и здрава вяра в Христос.

И той му обясни, че ако някой оскърби с дума Христос, той трябва веднага да Го защити, защото Христос е Бог. Да му каже, че Той е възкръснал и сега е на небето. Затова празнуваме Великден в чест на Неговото възкресение.

А да бъде силен в доброто, Валентин знаеше. Сам обясни, че ако някой го кара да лъже, да краде, не бива да се съгласява.

Дълго си поговориха двамата за хубавия празник. Валентин сияеше от радост.

- Татко, аз ще бъда винаги силен във вярата и доброто като моя великденски борец - каза той и скри червеното яйце в джобчето си.