ЦВЕТНИЦА

Цветелинка заслужаваше името си. Тя беше хубава като цветенце. Когато си облечеше бялата рокличка, ставаше като голямо бяло цвете. Вържеше ли майка ѝ на косата червена панделка, приличаше на лаленце. Като си облече веднъж синята блузка, тя каза:

- Мамо, нали съм хубава като незабравка!

- Хубава си не само защото се облече в хубави дрешки и си ги пазиш чисти, но защото си засмяна. Сърдити цветя няма! - усмихна се майка ѝ.

- Мамо, аз дори не съм помислила да се разсърдя! - обясни Цветелина.

Дойде празникът Цветница. Тя много го обичаше. Това е нейният имен ден.

- Како, нали ще отидем днес на църква - помоли сестричката си.

- Ще отидем. Този празник е много весел, особено за децата.

- А защо свещеникът раздава върбови клончета?

Кака ѝ, която беше просветено християнче, обясни, че на този ден Иисус Христос влязъл в Иерусалим с учениците Си. Всички много Го обичали, защото ги научил да бъдат добри и Го посрещнали тържествено.

Хвърляли по пътя цветя и клончета от разлистените дървета и Той минавал по тях. Най-много се радвали децата. Те вървели пред Христос, пеели и носели зелени вейки. Много било радостно!

При нас на този празник вече върбите пускат пъпчици. Затова с тях празнуваме посрещането Му. Сега Той невидимо идва при нас, за да се радваме.

- Аз много обичам върбовите клончета - каза Цветелина. Те имат меки и пухкави пъпчици. Много са красиви!

- От църквата те са благословени, защото там се извършват молитви. Не е все едно да си откършиш от върбата клонче - обясни кака ѝ.

С цветя в ръце двете сестрички отидоха на църква. Като ги сложиха на иконата, от пламъчетата на свещичките те грейнаха още по красиви.

С върбови клончета се прибраха у дома. Сложиха ги в една вазичка пред домашната икона. Прибавиха свежи цветя и в стаята стана много весело. Най-радостна беше Цветелинка, защото отпразнува своя имен ден с благословените върбови клончета, донесени от църквата.