С ДОБРИ МИСЛИ

Бащата на Катето беше художник. Той рисуваше портрети. Лицата на хората изглеждаха същите, като живи.

Катето пожела баща ѝ да нарисува и нея. Той се съгласи. Преди да започне, тя му каза:

- Татко, искам да ме нарисуваш много красива.

- Това зависи от тебе - отговори баща ѝ.

- Защо? - зачуди се тя. - Ти знаеш да рисуваш много хубави портрети.

- Аз ще те нарисувам такава, каквато те виждам. Но ти невинаги си еднаква.

- Какво да направя, за да съм красива? - запита тя.

- Трябва да имаш добри мисли - беше отговорът.

Баща ѝ, след като разбра, че тя се зачуди на това, започна да ѝ обяснява, че хубавите мисли се отразяват на лицето. То разцъфва като цвете. Ако обаче човек има лоши мисли, те правят лицето мрачно и то направо погрознява.

- Ще внимавам - обеща Катето и се постара да мисли само добро. С добрите мисли разбра, че обича всички хора и е готова да им помага при нужда. Спомняше си и весели песнички, които си тананикаше наум.

Но изведнъж се смути и помоли:

- Татко, спри веднага!

- Защо? Тъкмо работата тръгна - запита баща ѝ.

- Спри, защото имам лоши мисли. Доядява ме на Ели, която веднъж ми каза обидна дума.

- Прости ѝ. Обичай я такава, каквато е - посъветва я баща ѝ. - Нали Христос е казал да обичаме дори враговете си. А тя не ти е враг, но ѝ липсва добро възпитание.

- Започвам да я обичам. Продължи, татко.

Портретът стана прекрасен. А лицето на Катето разцъфна като цвете, защото тя не допусна нито една лоша мисъл.