КРЪСТЕН ЗНАК

Марин отпътува за близкия град с баща си по работа. Той беше много щастлив, че баща му него избра да влезе в колата, а не сестрите му. Те двамата са мъже, а момичетата да си седят вкъщи и да се учат на домакинство.

На връщане позакъсняха и се стъмни. Като се прибраха, вечеряха и се случи така, че пак останаха сами. Марин реши да сподели една своя тревога.

- Татко, когато се стъмни, изпитвам страх. Не казвай на сестрите ми, да не се излагам, но ми дай съвет какво да направя.

- Не се тревожи за това, Маринчо. Ще те науча да се прекръстваш. Кръстният знак прогонва моментално всички лоши мисли, а страхът отлита като дим.

- Как, татко? Научи ме, моля те!

- Стисни трите първи пръстчета на дясната си ръка здраво, а другите два прибери плътно към дланта. Сложи така ръката си на челото, след това на стомахчето, на дясното рамо и накрая на лявото рамо.

Марин бързо усвои това и много се зарадва, че ще се избави най-после от страха.

- Има още нещо - продължи баща му. - Трябва да се кажат и думички. Ще успееш ли да ги запомниш?

- Аз съм казвал стихотворение на сцената, та това ли няма да запомня.

- На челото се казва: “В името на Отца”, на стомахчето се казва: “и Сина”, на дясното рамо: “и Светия Дух”, а на лявото рамо: “Амин”.

Всичко беше наред, но трябваше да се изпробва. И такъв случай дойде скоро. Една вечер майка му го изпрати в избата да донесе един буркан компот. Маринчо отиде, но тъкмо отвори вратата, и токът угасна. Ами сега!

Досети се. Прекръсти се с вяра, влезе вътре, взе буркана, понеже познаваше разположението, и се върна. Майка му се удиви.

- Маринчо, не те ли достраша? Канех се да те посрещна, а ти дойде сам.

- Не ме е страх от мрака, мамо. Аз се прекръстих и не почувствах страх.

Марин стана вече смело християнче и не се боеше от нощния мрак.