БЪДНИ ВЕЧЕР

Всяко дете чака с нетърпение бъдни вечер. Много е радостно, защото през тази нощ преди много, много години се родил Малкият Иисус Христос. Антония, без да се бави, се прибра у дома. Толкова е топло в стаята с кандилото. Пламъчето осветява иконата на Майката Божия, Която Го държи в прегръдката си.

На трапезата всичко е много вкусно, въпреки че е постно. Дори във варения фасул няма капчица олио. В средата на масата грее запалена свещичка, забодена на топла питка. По-голямата ѝ сестричка прочете молитва и всички се прекръстиха.

След вечерята тя седна на дивана и пожела да чуе разказа за Малкия Христос. Той не бил обикновено дете, а Бог, слязъл на земята да научи хората да се обичат.

- Како, къде се е родил? - запита тя.

- В едно малко градче, наричано Витлеем - чу отговора.

- Кога се е родил?

- Преди повече от две хиляди години.

- О, колко много! И още хората празнуват раждането Му - учуди се Антония.

- Винаги ще се помни, защото Той слязъл от небето да научи хората да бъдат добри. Ти не усети ли, че тази вечер си по-добра.

- Усетих. Днес Васил ме обиди и аз мислех да му се разсърдя и никога да не говоря с него. Но тази вечер сърцето ми стана добро и се отказах. Простих му от сърце.

Когато кака ѝ започна да разказва за чудната звезда, която изгряла над витлеемската пещера и за ангелите, които пеели от небесата, Антония започна да се унася в сладък сън.

Заспа и сънува, че всички деца от детската градина, засмени, пътуват за Витлеем, хванати за ръчички. Водело ги едно сребърно звънче. То звъняло, звъняло неспирно... Като пристигнали, Антония видяла Малкия Христос в една ясличка, постлана със слама. Свалила пухкавото си шалче и Му го дала да се стопли. А Той я погледнал толкова топло и ласкаво, че се събудила от радост.

На Бъдни вечер Антония всяка година става все по-добра. Затова всички хора я обичат.