СВЕТО ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Добрите дечица са като цветята. Те винаги са весели и засмени. Всички ги обичат.

Но има цветя като розичката, зюмбюла, кокичето, които ухаят много сладко. И децата са като тях, когато на празник отиват с родителите си на църква.

Там те си палят свещичка, прекръстват се, целуват иконата и се молят за мама, татко, братчето, сестричето или приятелчето. И за себе си се молят да бъдат здрави и добри.

Като излизат от църквата, изглеждат много красиви. Душите им ухаят. Всеки иска да ги помилва.

Имало някога едно момиченце, което още на три години останало да живее в храма. То било толкова добро и красиво, че и най-нежното и уханно цвете не можело да се сравнява с него.

Това момиченце, като пораснало, станало Майка на Малкия Иисус Христос, Който е Самият Бог. Затова всички Я почитат и наричат Богородица. Името ѝ е Дева Мария.

Всяка година се празнува денят, в който Тя била въведена в храма. Този празник се нарича Въведение Богородично. Той е най-радостен за всички деца, които искат да бъдат добри като Майката Божия.

А животът на Мария бил чуден. Макар и малка, Тя много се трудела. Четяла постоянно, работела. Знаела да извезва много красиви покривки.

Всеки ден се молела. Никога не изговаряла лоша дума. Обичала всички. Не се сърдела, не обиждала никого.

Затова на този празник добрите деца ѝ поднасят цветя и се молят да ги закриля. А Тя е жива на небесата. Оттам вижда всичко и с много обич милва душите им.

Толкова топла милувка няма никъде на земята!