ВЯРНОСТ

На юг, в топлите страни, там, където наесен отлитат лястовици и щъркели, имало малко селце. То било като оазис край пустинята Сахара. Там живяло преди много години едно красиво и добро момче на име Патапий. То било сираче и добри хора го прибрали. За милосърдието им той се отплащал с честен труд и добро държание.

По тези земи е винаги горещо лято. С пот на чело Патапий се грижел за плодни дръвчета, които об-граждали лозето, което се намирало извън селото. Построили му малка колибка и там, от сутрин до вечер, той копаел. Свикнал със самотата. Вечер, преди да заспи, дочувал да долита от пустинята страшен вой на хиени и чакали. Понякога изпитвал страх.

Едни ден, след изморителния труд, той седнал пред колибата да си почине. С ужас забелязал как се приближава до него огромен лъв. В първия момент от страх изтръпнал цял, после разбрал, че се е сковал и не може да помръдне. Бавно се приближавал лъвът, като вдигал единия си крак. Щом стигнал, той легнал пред него и започнал да стене от болка. Голям трън се забол в лапата и му причинявал нетърпимо страдание. Патапий се съвзел и като разбрал, че лъвът страда, решил да му помогне. С треперещи ръце извадил тръна от крака му. Лъвът се успокоил и тръгнал обратно за пустинята.

На другия ден пак дошъл, също тъй кротък. Въртял опашка и с това изразявал своята благодарност. Чудели се хората от селото на тази необикновена дружба и потръпвали, като гледали как лъвът се приближавал до момчето. Така минало много време.

Един ден разбойници нападнали Патапий и го отвлекли. Лъвът продължавал да идва и като не го намирал, ровел тревожно земята край колибата. Доброто момче било продадено като роб на богати търговци, които заплатили много скъпо, защото то било много красиво и благородно.

От този момент съдбата му станала тъжна. Търговците го отвели в столицата на голямата Римска империя. Там, в град Рим, Патапий отново бил продаден на един богат патриций. Отвели го в двореца му. Никога той не бил виждал толкова разкош и скъпоценности. Дворецът блестял от злато и сребро, а в градината пеели мраморни фонтани. Край тях ухаели красиви цветя и храсти. Всичко било много красиво, но той тъгувал за малката колиба, защото в нея бил свободен.

Облекли го в скъпи корпинени дрехи и го направили виночерпец. На честите и шумни увеселения трябвало да поднася скъпи вина. С красотата и благородството си пленявал всички. Никой не се сещал, че се чувства нещастен. Веселбите, пиянските песни и игри го отвращавали. Неговата душа била чиста. Всичко му се виждало глупаво и безсмислено.

Веднъж привечер той излязъл да се поразходи из градината. Седнал до стареца градинар и споделил мъката си от робската участ. Старецът също бил роб и го разбрал. Сприятелили се. Това било в първия век, откакто Иисус Христос живял на земята. Старецът бил християнин и му разказал за живота на Божествения учител. Патапий не бил чувал това име. Всеки ден те започнали да се срещат в градината и да беседват. Нещастният малък роб разбрал, че Христос учел хората да се обичат. Той проповядвал, че всички са чеда на един Бог и няма разлика между роб и свободен, между беден и богат.

Когато Патапий разбрал, че хората вместо да последват Христос, са Го разпънали на кръст, заплакал. От този ден той станал християнин, но таен, защото тогава имало страшно гонение на християните. Жестокият римски император Нерон гонел и убивал всеки, който изповядвал Христовото учение.

Християните тайно се събирали в подземни църкви, наричани катакомби. Там се молели и четели светото Евангелие. Патапий започнал тайно да посещава събранията им. С чистата си и благородна душа пламенно обикнал новата вяра и бил готов без страх да я изповядва.

Веднъж, по време на молитва, римски войници нахлули в подземието. Всички събрани били хванати, оковани във вериги и отведени в мрачен затвор. Между тях бил и Патапий. Дълго били подлагани на мъки и глад, но никой не се отказал от вярата в Христа. Накрая ги извели на съд и осъдили на разкъсване от диви зверове.

Жестоки били хората, които не познавали Христовото учение. Нерон нареждал да се извеждат осъдените християни на арената на цирка в Рим и там пуснатите диви зверове да ги разкъсват. А публиката, жестока и дива, се наслаждавала на това зрелище.

Веднъж Нерон наредил след всички осъдени да бъде изведен красивият юноша Патапий. Тълпата чакала с нетърпение.

Смирен, с благородна походка, той излязъл на арената. Настъпило затишие. Всички били удивени от красотата му. След миг хлопнала желязната врата на клетката и излязъл огромен гладен лъв. Тълпата се раздвижила и после пак затаила дъх. Патапий скръстил ръце за молитва, отправил поглед към небето. Той бил готов да приеме мъченическа смърт за Христа.

Лъвът крачел горд и настръхнал, готов всеки миг да се нахвърли и да го разкъса. Голямо било учудването на всички, когато видели как той се приближил до Патапий, легнал при нозете му и започнал ласкаво да върти опашка. Патапий свел поглед и познал в него оня лъв от пустинята, на когото той извадил тръна от лапата.

Изненадата била голяма. Тълпата, доскоро разярена, завикала високо, като искала пощада за юношата. Патапий погалил лъва, коленичил до него и горещо благодарил на Бога за милостта към него.

В този ден хиляди зрители станали християни.