МАЛКИЯТ ХРИСТОС

Майката на Христинка беше много изморена. След като се върна от работа, тя подреди стаята, поля цветята на терасата, приготви вечеря и най-после седна на мекия диван, като не пропусна да вземе плетивото, защото есента навяваше вече хлад и напомняше за необходимостта от топли дрехи. Христинка с нетърпение очакваше този момент. Тя седна до нея и се загледа в сръчните движения на ръцете ѝ. Колко е приятно!

– Мамо, разкажи ми пак за Малкия Христос.

Майка ѝ отпусна ръце, отправи поглед към старата икона, която ги гледаше умилно, и започна:

–Малкият Иисус живял в градчето Назарет. Той бил добро, послушно и много трудолюбиво дете. Помагал на майка Си и на стареца Йосиф в дърводелската работилница. Носел му прясна вода от близкия извор в горещ следобед, помагал му да закрепят една дъска към друга или сръчно му подавал гвоздея, който старческите му ръце са изтървали. А привечер обичал да излезе и да се разходи в околностите на Назарет.

Веднъж излизайки, минал край цветната градинка. Всички цветя му се усмихвали. Само един стрък от ружа бил натъжен, защото бил скършен от бурята, която миналата нощ се била разразила. "О, колко много страда нежният цвят!" – си помислил Той и се навел да го изправи, а от въздишката Му раната на стъблото зараснала и цветът се изправил пак ведър и красив.

След като излязъл на улицата, неволно се загледал в прашната пътека и видял едно бръмбарче, легнало по гръб. То размахвало безпомощно малките си тънки крачета, но не можело да се обърне. "Как е пострадало, горкото! – помислил си Той и се навел. Обърнал го и го отнесъл в тревата. "Нека си живее и се радва на слънцето и ветреца. То не прави никому зло."

Излязъл Малкият Христос извън градчето. Тъй много обичал да се разхожда по полето, да слуша как пеят птичките и да гледа лазурното небе. Както вървял замислен, дочул едва доловим глас. Не е песен на птица! Не е глас на щурец! О, това е плачевен стон! Какво се е случило? Спрял се на малката скала, недалеч от пътеката и видял долу, между камъни и тръни, да лежи едно момче. В него познал своя връстник Вениамин от съседната улица.

– Какво правиш тука, нещастнико?

– Вода! Умирам за водица! – само това можал да каже изпадналият в беда Вениамин.

А Вениамин бил лошо дете. Той правел много пакости. Ето тази сутрин рано тръгнал да лови птички. Минал край една градина със смокинови дървета. Прескочил оградата и започнал да бере плодове. Градинарят го видял, извикал гневно и го подгонил. А той с все сила прекочил обратно оградата и хукнал да бяга. Препънал се в един камък и паднал от скалата долу. Счупил и двата си крака. Изпитвайки ужасна болка, той лежал цял ден, без да може да мръдне от мястото си, гладен, жаден и изложен на силния слънчев пек.

Съжалил го Малкият Христос, но как да му помогне? Наблизо нямало извор, а нямало и с какво да му донесе вода. Натъжил се, заплакал и от очите Му капнали две бистри като пролетна роса сълзици на един лист. Сетил се Той. Внимателно откъснал листа и го доближил до напуканите устни на Вениамин. Жадно ги погълнал пакостникът и станало чудо. В този миг оздравял и се изправил на краката си. Но се случило и нещо друго, много по-важно. Лицето му станало светло, невинно и засияло в чудна светлина. Нямало следа от лошото изражение, което идвало от злия му нрав. Малкият Христос излекувал и душата му, която до този момент боледувала от лоши привички. След кратко мълчание, силно развълнуван, Вениамин казал:

– Аз няма повече да правя пакости.

Той станал добро дете.

– Мамо, как станало това? Кой може да излекува за миг счупените крака на момчето и особено да го направи добро? Нали зная бате Мишо колко лежа в болница, когато си счупи крака. Той ми разказваше, че го сложили в гипс и никак не можел да мръдне цял месец. А да направиш един лош човек добър е още по-трудно нещо. Нашата учителка цяла година възпитаваше Калина, докато я научи да не лъже.

– Христос не е обикновено дете, Христинке! Спомни си какво се е случило, когато се родил във Витлеем!

– Огряла небето една чудна и много ярка звезда, която възвестила на целия свят за раждането Му.

– Още какво необикновено явление наблюдавали овчарите, които пасели стадата си край пещерата?

– Ангели пеели в небесата.

– Защо? Какво дете бил Иисус Христос?

– Той бил Бог, дошъл на земята да научи хората да бъдат добри.

Доволна от бързия и точен отговор, Христинка продължи:

– Мамо, аз най-много завиждам на малките витлеемски овчарчета, които първи дошли и видели Божествения младенец и Му поднесли агънца. Как бих искала тогава да бъда дете, за да поднеса най-скъпия дар.

– И сега можеш – обърна се към нея майка ѝ.

– Как?

– Досети се сама!

– Да, мамо, досетих се. В неделя, като отиваме в храма на молитва, ще ми разрешиш ли да откъсна най-хубавия цвят от саксията с хризантеми, за да го поднеса на иконата на Иисус Христос – каза Христинка, сияеща от радост.

Майка ѝ вдигна поглед от плетивото, погали я по главата и се усмихна одобрително.