МАЛКИЯТ ГРЯХ

Нина и Антоанета, две сестрички, живееха задружно. Никога не се сърдеха и не спореха за дребни неща, защото бяха примерни християнчета. Над-преварваха се да правят добро. Ако днес Нина помогне на стара жена, която едва носи от пазара тежка чанта, утре Антоанета ще отстъпи място в автобуса на грохнал старец. А как вежливо поздравяваха! Сочеха ги за пример в училище.

Понякога отделяха от парите, които им даваха за закуска и с тях искаха да зардват някого. А имаше едно бедно момиченце, което не можеше да се движи. Купуваха му шоколад или нещо друго и го посещаваха. То много се радваше, защото майка му често го оставяше саму, когато отиваше на работа. В топли дни го разхождаха със специалната му количка. По-голяма радост от тази кой друг можеше да му подари?

Наближаваше Коледа и двете сестрички решиха да му поднесат скъп подарък, но парите не им достигнаха, въпреки че родителите им даваха пари за закуски. Искаха да купят една спяща кукла, на която това нещастно дете много би се зарадвало.

Те имаха по-голям брат Стефан, който беше също така добър, възпитан и милостив и решиха да го помолят да им помогне.

– Батко, дай ни от спестените си пари да зарадваме бедното дете! – първа се осмели Нина.

– Нямам пари, Нинче, нямам стотинка.

– Как така! Татко винаги на тебе дава повече пари, защото си по-голям – намеси се Антоанета.

– Нямам, Ани. Казвам ти истината.

Той наистина не лъжеше. С остатъка от парите купуваше цигари. Научи се да пуши и не можеше без тях. Цигарите не са евтини и когато не му достигаха парите, търсеше фасове. Колко унизително! Фасовете понякога бяха хвърлени на нечисти места. Веднъж сам се погнуси, като видя, че току-що хвърлената недопушена цигара е мокра от слюнка.

Скоро добрите сестрички на Стефан разбраха, че той пуши. Един ден пак първа започна Нина:

– Батко, грешно е да пушиш.

– Защо? – запита той, без да отрича. – Никому не правя зло.

– Не правиш зло, но не правиш и добро. Грях е да тровиш тялото си, което е носител на скъпоценен товар – душата. Така ни обясни учителят по вероучение.

Това раздразни Стефан и той отговори рязко:

– И да е грях, той е най-малкият грях. В Десетте Божии заповеди никъде не пише, че е грях да се пуши.

С това разговорът се прекрати, а на следващия ден Стефан пак си купи цигари. Седна на една скамейка в парка и нямаше търпение да отвори кутията и да замърси младите си дробове с цигарен пушек. Спомни си за вчерашния разговор и се замисли. Разбра, че греши.

Наистина, никога не беше лъгал, но веднъж, без да му мисли, излъга баща си, че в училище им искат пари, а той си купи с тях цигари. Нарушена е деветата Божия заповед! Никога не крадеше, но веднъж в магазина, когато купи цяла чанта хранителни продукти, магазинерът сгреши и му върна 20 лева повече. Това той разбра по пътя, но не се върна, защото го зарадва мисълта, че с тях ще си купи цигари. А това е истинска кражба. Нарушена е осмата Божия заповед!

Тези мисли развалиха настроението му и той спря да разсъждава. Порокът беше отнел волята му. Машинално отвори кутията и запали цигара.

Стефан порасна. Задоми се и Бог му дари две момиченца, хубави като ангелчета. Съпругата му също беше добра, умна и трудолюбива. Но той не остави пушенето. Напротив, порокът беше пуснал корен дълбоко в душата му и той не можеше да живее без цигари. Предпочиташе да гладува, но да пуши.

Наближаваше именният ден на едно от момиченцата му. Стефан се върна късно от работа преуморен. Вечеря и отиде да си отдъхне в стаята на децата. Те вече бяха заспали. Помилва ги по челцата и полегна на дивана. В кухнята съпругата му приготвяше сладкиши. Не можа да се въздържи и запали цигара, въпреки че никога не пушеше там, за да не замърсява въздуха. От умора той нямаше сили да излезе на терасата. Лежеше и пушеше, без да може да мръдне.

В един миг съзнанието престана да работи и той неволно заспа. Цигарата падна на пода и запали края на увисналото одеяло, с което бяха завити любимите му дечица. Вратата на стаята не беше затворена и миризмата на изгоряло се разнесе. Съпругата му, щом я усети, изтича. Ужаси се. Грабна едното дете и го изнесе, като викаше високо. Върна се, взе другото, изнесе го и падна полужива на земята. Дойдоха съседи. Изнесоха Стефан. Извикаха бърза помощ и успяха да спасят всички.

След случилото се Стефан не посегна към цигарите. Това беше много трудно, защото беше свикнал с тях. Парите, които всеки месец отделяше за цигари, започна да пуска в касичката на децата.

Измина една година. Наближаваше Великден. Децата очакваха подаръци, а той нямаше пари. Сети се, отвори касичката. Колко много пари се бяха събрали! С тях той им купи нови дрешки, изобилна храна за великденската трапеза и по едно велосипедче. Радостта в семейството беше голяма. Това не остана незабелязано от съседите.

– Стефане, да не си спечелил от тотото? – го питаха.

– Не! Това са пари от заплатата ми.

– Не може да бъде! При тази скъпотия ние не можем да отделим пари за едно, а ти купи две велосипедчета.

– Можете, но не желаете.

– Как така не желаем – разгорещи се спорът. – Кой баща не желае да зарадва детето си?

Стефан продължаваше да спори:

– Можете, но не желаете.

След това той им разказа как се е отказал от пушенето. Започнаха да правят сметка колко пари пушачите дават на ден, на месец, на година.

– За двадесет години, в които съм пушил, аз щях да спестя пари за един малък дом, а сега живея под наем – каза Стефан. – Като прибавим, че съм рушил и собствения си дом – тялото, не е разумно.

Всички присъстващи пушачи се замислиха.