НОВ ЧОВЕК

В глухите рилски гори свети Иван рядко чуваше човешка реч, но неговият слух привикна да познава всички звуци в планината. По шума на падащия лист дори познаваше дали е от дъб, бук или хвойна. А песента на птичките му беше позната до най-тънката мелодия. Особено добре познаваше грача на нощните птици, защото стоеше буден на молитва по цели нощи. Тук ще свирне нощна сова, там ще писне птицата, наричана “загубено овчарче”. А призори, запеят ли славеите, оставаше дълго унесен в чудните им трептящи извивки и мислеше, че се намира в рая. Дори песента на дивите петли беше прекрасна...

Един ден, както седеше пред пещерата, много се изненада, като дочу странен пукот от сухи съчки. Не бяха овчари, защото, когато се приближават, се чува звън от звънци и лай на кучета! Не бяха ловци, защото не се чуваше изсвирване на рог! Ако са пак разбойници, ще търпи злобата на дявола, който му завиждаше и внушаваше на зли хора да го измъчват.

Докато мислеше така и се молеше, пред него застана един човек, облечен във вехти и разкъсани дрехи, бос и много печален. Като приближи, падна и само можа да каже, че умира от глад. Свети Иван побърза да му помогне. Запали огън, свари сланутък, изпече диви плодове и го нагости. Като видя как лакомо яде, досети се, че има в една дъбова кора малко пчелен мед, и му го поднесе. Нещастният човек се съвзе, седна и разказа тъжния си живот.

Казвал се Добрица. Бил беден парик. Работел честно, но към него се отнасяли безмилостно и несправедливо. Давали му тежка работа и го наказвали жестоко. Веднъж господарски син го оскърбил без причина, ей тъй от големство. Той се разгневил и го убил със секирата, с която цепел дърва. Вързали го и го осъдили на доживотен затвор, който се намирал в крепостта Цепина в Родопите. В пълно отчаяние и с риск на живота си направил опит да избяга и успял. Но накъде? Ще бъде открит, където и да се приюти. И решил да се укрие в непристъпните дебри на Рила. Скитал много дни и разбрал, че от глад и изтощение може да умре. Сетил се да се помоли на Бога, въпреки и много грешен. Христос помилвал разкаялия се разбойник на кръста, може и над него да се смили. Само след час дошъл при свети Иван, без да предполага, че по тези диви места може да срещне жив човек.

Свети Иван го изслуша, помоли се, отправи към него топъл поглед и започна:

- Чедо, въпреки и оскърбен несправедливо, в гнева си ти си сторил голям грях. Бог дава живота на хората и само Той има право да го отнема. Нима след стореното ти стана по-щастлив!

- Не, отче - едва отрони затворникът. - Животът ми съвсем се обърка. Случи се нещо много страшно. Ден и нощ нямам покой. Нещо вътре в душата ми ме притиска и ме мъчи. По тази причина реших да избягам от затвора. Мислех, че след като изляза на простор, ще ми олекне, но се излъгах. Мъката в мене се усилва...

- Щом съзнаваш греха, ти вече си намерил пътя към разкаянието. Направи изповед пред свещеник и започни нов живот. Бог е велик да ти прости, щом се каеш искрено.

Дълго беседваха. Затворникът остана няколко дни при него и всяка дума на отшелника го ободряваше и водеше към добро. Любовта на свети Иван стопли душата му. Тя го направи нов човек, защото той беше сирак и никой никога не беше се отнасял към него с обич.

Разделиха се и Добрица се засели в едно малко село в най-отдалечения край на северните предели на страната. Заживя като странник. Отначало селяните много се чудеха, защото той не говореше нищо за своето минало. После сърцата им сами приеха Добрица за най-добрия човек, защото беше честен, трудолюбив и добър християнин. Той им разказваше всичко, което беше чул от свети Иван, и те започнаха да се допитват до него, защото бяха непросветени във вярата. Задоми се и стана най-уважаваният човек в селото.

След години, когато свети Иван събра монаси и основа първия манастир недалеч от пещерата, един благороден мъж с побелели коси дойде да се помоли. Потърси светеца и братята го отправиха към пещерата. Там той коленичи просълзен и благодари на Рилския светец, че той го спаси не само от гладна смърт, но спаси и душата му.