ГРЕХЪТ НА ЗЛАТАРЯ

Илия беше прочут майстор златар в град Мелник. Богат човек беше, но и добро сърце имаше. Той даде най-много пари за построяване на голямата църква в града. Работеше честно и всички го уважаваха.

Но колкото и добър да е човек, понякога греши, когато не обмисли постъпките си. И ето що се случи с него. Другарят му от детство се съдеше “за педя земя”, както се казва. Искаше да построи голям дом, но поради стръмнината мястото се оказа тясно. Реши да отнеме от двора на съседа си и започна да се съди. Повика Илия за свидетел, а той на доверие се съгласи. Малко преди да се явят на съда, ощетеният съсед внезапно почина и на делото се яви неговата вдовица.

Като я видя, Илия се смути. Дори да не беше права, как ще съди тази скръбна и самотна жена! Като изслуша нейните показания, още повече се смути. Чак тогава разбра, че другарят му не беше прав. Подтикнат от алчност, той не знаеше какво прави. Късно беше вече, защото Илия беше дал думата си за неправдата.

Когато съдията обяви, че мястото се отнема от вдовицата, той я погледна съчувствено, но каква полза от това? Срещна разплаканите ѝ очи и му се стори, че нещо притисна душата му като камък.

Мина много време, но случилото се не се забравяше. Вечер, изморен, притвореше ли очи за сън, виждаше бедната вдовица. Разплаканите ѝ очи го стряскаха и сънят му изчезваше.

Скоро и вдовицата умря и остави един невръстен син. Хората я забравиха, но той не забрави очите ѝ, облени в сълзи. Нещо се размъти завинаги в душата му.

Тогава се разнесе славата на свети Иван Рилски. Стигна вест и до Пиринския край, че сам цар Петър ходил при него за съвет. Защо и той да не отиде? Може да му олекне. И един ден тръгна, като каза на синовете си, че отива по работа в Средец. Не искаше никой да знае как ще разкрие греха си пред светеца.

Пътува цели десет дни. Измъчи се да спи под открито небе и да гладува. Не беше лесно да го намери. Най-после го видя коленичил да се моли на висока скала. Когато започна да разказва за мъката, която тежи на душата му, за първи път в живота си се разплака. Свети Иван го утеши с добри думи и го посъветва да се разкае.

- Кая се от сърце, отче - каза Илия. - И в църква съм се изповядал пред свещеник. Зная, че Бог е милостив и ще ми прости, но очите на вдовицата не изчезват пред погледа ми, когато притворя мигли за сън.

- Прави добро. Направи добро на сина ѝ. Това, което е взето несправедливо, трябва да се върне.

- Как? Там вече е построен дом!

- Бог ще те научи. Моли се - накрая каза свети Иван.

Поуспокои се малко Илия и тръгна по обратния път. Светецът го придружи, за да му покаже по-преките пътеки. Внезапно се разрази силна буря с дъжд. Потърсиха подслон. Погледите им спря голямо дърво на брега на скалиста стръмнина. От пороите корените му се бяха разкрили откъм стръмната страна и се беше образувала малка пещера. А те бяха дебели и така оплетени, че се беше образувал същински покрив. Подслониха се там.

След малко изплашен елен прескочи дола и се мушна при тях. С големите си рога ги избута и остана на сухо, а те стояха на дъжда. Тогава свети Иван пак поучи Илия:

- Виждаш ли! Така се случва и с нас, хората. Всеки гледа да измами другия и да му е добре, а Христос ни учи да обичаме ближния като себе си.

Бурята още повече се разрази. Светкавици раздираха простора, чуваше се страшно бучене. След като дълго мълча, потънал в молитва и размисъл, свети Иван добави:

- Страшно е, нали! Така ще бъде и на Страшния съд, когато даваме отчет за делата си. Бог е милостив, но и справедлив!

Разделиха се и по пътя Илия започна да крои планове. Още като намисли доброто, което искаше да направи, започна да му олеква.

Като се върна, раздели златото на децата си, като остави и на себе си дял, както се полага. Намери сина на вдовицата, вече израснал млад и красив момък, даде му една кесия жълтици и му помогна да си построи малък, но красив дом. Той кацна като птица на стръмнината. Как му се радваше Илия! Зажени се момъкът и вдигна голяма сватба. Всички се чудеха. Но най-голямо беше учудването, когато видяха на сватбената трапеза Илия да седи на почетно място, а не беше сродник на младоженеца.

Тогава за първи път се зарадва истински. Разплаканите очи вече не се явяваха. Мъдър и побелял старец, той обичаше пред близките си в разговор да повтаря думите, които беше чул от светеца: “Всичко, което е присвоено несправедливо, трябва да се върне. Така се очиства сърцето и вратите му се отварят за радостта!”

Колко хора беше успокоил и колко грехове бяха изтрити от душите им по съветите и молитвите на свети Иван Рилски, само Бог знае.