СРЕЩА

Цар Петър - синът на Симеон Велики, царуваше в Преслав. Наследил златния трон на баща си, той управляваше България, но не беше щастлив. Нямаше подкрепата на боляри и управници. Всеки се стремеше към богатство и власт, готов да отдели своята област и да стане пълен господар.

Царят реши да свика на съвет всички управители на крепости, за да ги обедини, но надеждите му не се оправдаха. Изпълни се престолният град със знатни конници, а той се видя обкръжен от горди и алчни владетели. Дълбоко огорчен, след събора се прибра за отдих и като размисли, намери само една утеха. Много вести му донасяха от всички краища на страната, но само една го зарадва. Той разбра, че в не-пристъпните дебри на Рила се подвизава в пост и молитва един чуден отшелник, който не търси власт и богатство, а гори като запалена свещ пред Бога за всички. И цар Петър реши да отиде при него за съвет и благословение.

В един топъл есенен ден царската колесница, обкръжена от знатни царедворци, стрелци и копиеносци, пое дългия път за Средец. Там се спряха за почивка, гостуваха на управителя на Средецката крепост и научиха от митрополита, че отшелникът се казва свети Иван и той е най-големият застъпник пред Бога за българския народ. С нетърпение поеха към Рила планина. Когато стигнаха стръмнините, замениха колесниците с коне. Дълго се изкачваха, но високите скали и дървета скриваха пътеките и те не можаха да намерят отшелника. С много усилия стигнаха висок връх и там разпънаха шатри за нощуване.

На другия ден царят изпрати девет смели стрелци да го търсят. Много се лутаха и капнали от умора, най-после го откриха, когато, коленичил на скалата, се молеше. Като ги видя прашни и изпотени, той ги прие с бащинска обич, а те му поднесоха дарове и писмо от царя. Отшелникът внимателно го прочете, поиска перо и написа отговор.

С монашеско смирение той го похвали, че си е направил голям труд, за да потърси духовен съвет от него, но себе си нарече недостоен. Посъветва го да чете светото Евангелие и да не забравя, че пред Бога цар и слуга са равни. Също му напомни да не се увлича в дворцов разкош и веселие, а да украсява душата си с добри и милостиви дела. Грижите си за царството да възлага на Бога. В края на писмото обеща ден и нощ да се моли за него и целия народ.

Като подаваше отговора, той каза на пратениците:

- Сторете поклон на царя от мене. Плодовете, изпратени от него, приемам от уважение, а златото връщам. Нека го раздаде на бедните. Аз не се нуждая от злато.

За първи път царските войници се срещаха с човек, който презира златото. Това ги изненада и те се замислиха за своя живот, защото бяха алчни и несправедливи. Един от тях помоли:

- Отче, кажи и на нас поучение.

Свети Иван ги огледа с топъл поглед. Те бяха в скъпи ризници и шлемове, препасани с лъскави ножове на кръста, въоръжени с лъкове и копия. После се загледа в едно красиво цветче, което беше цъфнало на полянката. Порадва му се, като гледаше как вятърът люлее камбаната му, и каза:

- Не е силен този, който откъсне и захвърли този цвят, а по-трудно и благородно е да го посееш, отгледаш с любов и да умееш да му се радваш. Така и вие, не мислете, че сте силни, когато оръжието ви служи, за да убивате. Старайте се да побеждавате в себе си лошите наклонности, за да бъдете добри войници в духовната война.

Като видя, че го слушат с внимание, той им разказа за един смел пълководец, който в битката пленил своя враг. Върнал се горд от бойното поле, затворил пленника в каменна кула и наредил да се устрои пиршество в чест на победата. На трапезата обаче се опил с вино, паднал и на ръце го изнесли от увеселителната зала. Той победил силния си враг, но се оказал слаб да победи себе си...

- Следвайте Христовите заповеди и бъдете с чисти и силни души - накрая каза свети Иван и прибави своята зарък: - Предайте на цар Петър да не се измъчва да идва при мене, а да живее честно и да управлява справедливо. Ние се срещнахме вече с душите си, а това е по-важното. Ако той е съгласен с моите съвети, нека запали на върха огън, а аз като видя, с радост ще му отговоря със същото.

На другия ден от високия връх се издигна тънък дим. Царят благодареше. Свети Иван също запали огън и така завърши тяхната духовна среща.

Върна се цар Петър в Преслав утешен и ободрен от мъдрите съвети на отшелника. И как да не се радва, като знае, че молитвите на светеца стигат до Бога, а Бог е велик и милостив да му помогне.

Разнесе се вестта за срещата на цар Петър със свети Иван Рилски по цялото царство. Прослави се отшелникът чак до царския палат. А върхът, от който царят му прати вест за среща, и до днес се нарича Царев връх.