С ЧИСТА ВЯРА

От големите летни горещини тревата почти изсъхна. Дядо Слав и внучето му Славчо се изкачваха все по-високо в планината да пасат стадото. Един ден те стигнаха чак в долината на Рилска река. Овцете кротко пасяха, а те си почиваха от стръмния път. Славчо беше задрямал на коленете на дядо си.

Внезапно, като подплашени от див звяр, овцете се юрнаха нагоре по стръмнината. Те се затичаха след тях по труднопроходими скалисти пътеки и излязоха на малка полянка. Там овцете се успокоиха, а те, капнали от умора, задъхани се спряха. С изненада забелязаха един слаб монах да прекосява полянката. Той беше свети Иван. Вгледаха се в него. Лицето му беше бледо, но излъчваше чудна светлина и неизказана доброта. Приближиха го, а той ги покани да седнат.

- Отче - започна пръв дядо Слав. - От петдесет години съм християнин, чувал съм за пустинножители и даде Господ да видя. Ние сме от далечно село в подножието на Рила.

- Как преживявате? - запита с тих глас монахът. - Утвърдихте ли се в християнската вяра?

- Вярваме от сърце в Христос, но сме слаби в делата.

- Изоставихте ли езическите обичаи?

- Ние сме неуки, отче. Щом някой се разболее от страх, аз му лея олово против уплаха и не зная дали е редно.

- Това е голям грях! Ти извикваш дявола, а от злото добро може ли да се очаква!

- Но болните казват, че оздравявали.

- Те се заблуждават. Дяволът облекчава временно състоянието им, но после става още по-лошо. Дори ако се повтаря това, може да се стигне до помрачаване на ума и заболяване на душата. А човек с болна душа може и да се погуби.

- Невежи сме, отче. При нас все още има и гадатели, и магьосници.

Дълго свети Иван обяснява силата на Кръста Христов, на светената вода, към които трябва да се прибягва при страх и други лоши влияния на злото. Славчо слушаше внимателно и не снемаше очи от отшелника. Неизразима радост изпитваше да бъде близо до него. А когато той го благослови, не му се тръгваше.

Като слязоха пак в низините, настаниха стадото за нощуване и легнаха да спят. Но сънят бягаше от очите на Славчо.

- Дядо, къде живее свети Иван?

- Разбрах, че имало наблизо пещера. Там се приютявал.

- С какво се храни, дядо?

- С диви плодове и с всичко, което може да му предложи планината.

- Но той сигурно често гладува. Аз не мога един ден без хляб...

Дядо му заспа и Славчо престана да го пита.

В късна есен те прибраха стадото в селото и дядо Слав разказа на всички за чудния светец, скрит в пазвите на Рила. Дойде и суровата рилска зима. С часове преди да заспи, Славчо мислеше как преживява в пещерата добрият отшелник, има ли храна, не премръзва ли от студ... Да беше му оставил поне кожената си дреха, все щеше да посяда на нея...

Като пукна пролетта, дядо Слав, както беше обещал, започна да отвежда селяни на групи при свети Иван, за да ги поучава в християнската вяра. Славчо събра смелост и помоли дядо си:

- Дядо, искам и аз да дойда.

- Труден е пътят, Славчо. Едно е да тръгнеш със стадото, да поспираш, да почиваш, а друго е да тръгнеш с големи мъже.

- Но, дядо, аз искам. Много искам. Ще издържа. Аз съм силен. Много ти се моля, дядо.

Не устоя дядо му и се съгласи, а Славчо беше готов отдавна за път. Той беше приготвил изненада за свети Иван. Беше хвърлил око на една хубава кратунка. Като узря, той си я откъсна, проби отвор и я почисти от семето. Чудна беше! Опашката ѝ се извиваше закривена на края. Откъсна три зачервени ябълки, сложи ги в нея, добави орехи и всичко скъта в торбичката си.

Пътят не беше лесен. Краката му горяха като посипани с въглени, но той не се оплакваше. Веднъж почувства, че от слабост ще падне, но се сети да си каже наум: “Отче Иване, помоли се да издържа”, и силите му се върнаха.

Най-после стигнаха. Като видяха отдалече свети Иван, Славчо се затече и пръв се оказа пред него. Подаде му скъпия подарък, а той се просълзи от радост и го благослови. По време на цялата беседа остана най-близо до него, почти опрян до дрехата му. Малък беше Славчо, но всичко разбираше. Обеща в себе си да презира всички стари суеверия и езически обичаи. Най-важното той отлично разбра, а то беше: СВЕТАТА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА ДА БЪДЕ ЧИСТА!

Като се върнаха в селото, Славчо разказваше на другарите си с гордост, че той е първото дете, което е слушало сладките думи на свети Иван. И най-важното не пропусна. Той обясняваше подробно и убедително, че когато още първия път с дядо си се изкачили на полянката над Рилска река, дядо му, грохнал от умора, бил със сведен поглед и той пръв от всички хора видял свети Иван.