ТАЙНИЯТ ГРЯХ

Приятен мирис на пресни зеленчуци изпълваше лятната кухня. Майката на Ангел приготвяше зимнина. Първото есенно застудяване правеше стаята уютна и Ангел остана там дълго да оцветява книжката с картинки. Пъргав и несдържан, когато притича, една капка от боята падна в чашата с чиста вода.

- Мамо, без да искам - каза виновно той.

- Случва се - отговори майка му. - Излей тази вода, измий чашата и отново я напълни!

Когато Ангел направи това и седна да рисува, майка му отпусна ръце и се обърна към него.

- Ангеле, точно така се случва и с тебе.

- Защо, мамо?

- Защото ти си добро и умно дете, но в твоя чист характер има една капка, която го замърсява.

- Каква е тя?

- Твоята склонност да правиш глупави шеги. Спомни си вчера как изплаши Анито.

- Да, мамо. Аз ѝ казах на шега, че нещо черно с рогца пъпли по главата ѝ. Тя се стресна, скочи, размаха ръце и стана много смешно.

- Ти се смя, а тя се изплаши. Не е честно!

Ангел съзнаваше грешката си, но продължаваше да прави такива шеги, защото му беше забавно.

Дойде време за училище. Преди тържественото откриване на първия учебен ден, децата весело тичаха по двора. Внезапно Митко падна, счупи си ръката, а под окото му се появи синя подутина. Всички помислиха, че той се е подхлъзнал и паднал. Всъщност Ангел беше направил поредната си шега, като го препъна. Случилото се помрачи радостта на всички.

Това за първи път дълбоко смути душата му. Никой не знаеше греха му, но вечер, като притвореше очи за сън, все виждаше Митко с гипсирана ръка и с подутини на лицето. С дни наред той оставаше тъжен. Дори и майка му забеляза, че се е променил.

Веднъж, по време на вечеря, баща му каза, че желае да отидат тримата на поклонение в Рилския манастир за празника на свети Иван. Ангел много се зарадва и след като дълго умува, измисли нещо много интересно. Намери сгоден случай и си издяла от бяла бреза чудна ваза за цветя. Бялата кора с тъмни петна я правеше много красива. Не му беше лесно с обикновено ножче да дълбае дървото, но това занимание му носеше радост.

Тръгнаха с колата на път, а той предварително беше я поставил при своите лични вещи. Пристигнаха и се сляха с многото богомолци в храма. След света Литургия се прибраха да отдъхнат.

Но Ангел не го хващаше сън. Той се измъкна леко от стаята за гости, отиде бързо край манастира и набра свежи горски цветя. Сложи ги във вазата и се отправи към храма. Имаше няколко закъснели поклонници. Той отиде при раклата с мощите на Рилския светец и постави вазата. Огледа се и видя дежурния монах.

- Отче, може ли да ми отворите мощите на свети Иван, за да се поклоня? Имам специална молба към него.

Трогнат от желанието на детето и гледайки чудния подарък, който поднесе, въпреки че не беше обичайно време за това, той се забърза, извади от джоба на подрасника си ключ и отвори раклата. Ангел се прекръсти смирено, коленичи, сведе чело и започна да се моли. Само светецът знаеше какво иска от него.

- Свети Иване, ти си много милостив - шепнеше Ангел. - Помоли се Бог да ми прости тайния грях, дето препънах Митко и му причиних голямо страдание. Тежи ми на душата. Още ти се моля да ми помогнеш да изкореня навика да правя глупави шеги, които имат лоши последици. Дяволът ме изкушава много хитро. Уж правя весели шеги, а излиза лошо. Мама е права. Едно е умната шега, която разведрява уморените хора, а друго е моята лудория...

Монахът стоеше и отдалече гледаше как едно добро дете от сърце се моли. Когато Ангел привърши и се изправи, той го погали по главичката и му каза:

- Свети Иван много обича добрите деца и винаги изпълнява молбите им.

Тези думи много го зарадваха. Той си тръгна, а в душата му запяха ангелчета. Усети, че изгубената радост се върна отново в него. Свети Иван беше го излекувал от лошия навик, а тайният грях беше освободил сърцето му завинаги.