РИЛСКАТА КАМБАНА

Свети Иван живееше в строг пост и молитва. От изтощение понякога получаваше силно главоболие. В такива случаи черпеше с дървена паничка от извора студена вода, полягаше да си почине и със стрък от горска билка поръсваше челото си, докато се ободри. Разсъди, че е необходимо понякога да сменя молитвата с труд, за да се отморява, но какво можеше да се прави в този див край, необитаван от хора?

Една сутрин взе малката брадвичка и с големи усилия успя да отсече дебел дъбов клон. От него отдели парче, по-малко от метър, и започна да дяла. Искаше да изработи дървена камбана, а това не беше лесно. Грубата работа вършеше с брадвичката, а с нож изглаждаше, докато се получи хубава крушовидна форма. Остави дръжка, която проби за окачване. После започна да я дълбае. Това се оказа още по-трудно. Вътре в дъното пак остави пробита дръжка за окачване на дървеното чукче, което изработи отделно и много по-лесно. Дълго време се труди, но тя стана като излята от метал. Отвън я украси с кръстчета и крилати ангелчета.

Окачи я на близкия клон и я завърза за него здраво с повет. От нишките на повета изработи въже, завърза го и работата беше завършена.

Сутрин, много рано, когато зора зазори и мека светлина започне да разсейва мрака, излизаше да я бие. Това ставаше в момента, когато запее молитвата: “Всичко, що диша, да хвали Господа...” Звуците бяха тихи, малко глухи, но много мелодични. В тишината на дивия горски кът звучаха като нечувана дотогава топла мелодия.

Понякога птички кацваха на нея и пееха до забрава. А едно таралежче веднъж излезе от храсталака, спря се, погледна нагоре, заслуша се и по ритъма на камбанния звън започна да подскача. Много мило беше и свети Иван като го гледаше, още по-вдъхновено славеше Бога с духовни песни.

При залез слънце, когато синкав здрач покрива дървета и скали, на вечерните молитви свети Иван пак удряше камбаната. Рой пеперуди и мушици се виеха около нея и разнасяха на крилете си мелодиите.

Но веднъж нейният сладък звън привлече разбойници. Нападнаха светеца и разрушиха колибата му. Един от тях, едър и силен като великан, забеляза камбаната. Разбра откъде са долитали звуците, усмихна се, свали я, огледа я и за да покаже силата си пред другите, скочи върху нея. Тя се пукна на две. Ритна я и парчета полетяха по урвата.

Свети Иван тъгуваше за нея. Глухо беше без нейния звън. Направи си нова колиба, но нямаше сили да изработи друга камбана от дъб. Трудът беше голям, а той се чувстваше вече слаб. Тъжно беше да се гледа как всяка сутрин призори таралежчето излизаше от храстите и чакаше да звънне камбаната. Прибираше се свито в острите си бодли. От клоните надничаше и катеричката, която обичаше да прескача от клон на клон и да стъпва на камбаната, която се разлюляваше от нейните пъргави движения.

Чудно нещо се случи обаче с разбойника, който я счупи. Той продължи своя грешен живот, но често си спомняше звъна на дървената камбана. Този топъл звън все по-често галеше грубата му душа и го правеше по-добър. Когато останеше сам, обичаше да насочва слух към сърцето си и да слуша чудния ѝ звън. Олекваше му. Тя звънеше там, нейде в най-дълбоките му кътчета. Започна да изпитва отвращение към грабителството. Промени се, стана нов човек. Остави позорния занаят и заживя като добър християнин.

Реши да изработи хубава камбана от метал. Тя стана красива, с меден глас и много тежка. Това не го изплаши. Нарами я той и тръгна към рилските стръмнини. Пот се лееше от челото му, но оня мек глас на дървената камбана пееше в сърцето му и силите му се връщаха.

Капнал от умора и горещина, стигна пред колибата на свети Иван. Остави тежкия товар и се усмихна. Не беше същият. Отшелникът си спомни тъжната картина на разрушението, но какво значеше тя пред пречистването на една човешка душа! Зарадва се и на новата камбана, въпреки че не му беше нужна в самотното отшелничество. Най-много се зарадва на разбойника, който беше станал нов човек под въздействието на камбанния звън.

Когато събра монаси и се изгради църква в първия основан от него манастир, нареди да я окачат на камбанарията. Тя беше първата камбана на Рилския манастир.

Всеки път, когато чуеше нейния звън, благодареше на Бога, Който е велик да изведе от греховния мрак една душа и да я направи светла и чиста, за да може да усети в камбанния звън зова на доброто.