ПРИ ИЗВОРЧЕТО

Когато царският двор в Преслав прие християнската вяра чрез Византия, животът в него се промени. И понеже на лошото се подражава по-лесно, царедворците обикнаха разкоша и веселите пирове. Цар Петър беше строг християнин, но не можа да спре това влияние, още повече, че неговата жена беше гъркиня.

Климент - синът на придворен съветник, беше строен и красив младеж. Най-много блестеше обаче със своя ум, възпитание и благородство. Царят го назначи за виночерпец. Когато се появеше в увеселителната зала с поднос, на който искреше вино, донесено чак от Беломорския край, всички приковаваха поглед в него. Той беше прекра-сен.

Но зло не спи. То измисли начин да помрачи душевната му красота. Климент трябваше да опитва вината, преди да ги поднесе, и постепенно започна да отпива все повече и повече. Стигна до там, че не можеше да се въздържи да не пие, щом видеше вино. Дори веднъж полупиян влезе да черпи и едва не падна. Цар Петър все още го търпеше от уважение към баща му и заради неговото благородство и красота.

След като царят ходи при свети Иван Рилски и се завърна, устрои скромна постна вечеря и покани всички царедворци, за да им разкаже за Рилския светец. Не подобаваше да се споменава неговото име при увеселения, където доброто поведение често липсва. Младият виночерпец слушаше внимателно и се разкайваше за падението си. Царят увери всички, че е получил голяма утеха, въпреки че лично не го е видял. Това усили надеждата на Климент, че светецът ще му помогне. Чувстваше, че със свои сили не може да се пребори с пиянството.

След като размисли, взе разрешение за по-дълго отсъствие от двореца и изчезна. Снабден с хранителни припаси, яздещ на силен и издръжлив кон, пое пътя към Средец. Там престоя в дома на средецкия боляр. По приетия обичай беше почерпен на вечерята и той пак прекали. Чувстваше се унизен пред себе си и знатните гости, но волята да спре след първата чаша не му достигна.

На другия ден остави коня и тръгна пеш към планината. Царят не можа да види отшелника, но той бе млад и не изгуби надежда. Усилията му бяха почти непосилни, но той го намери. През сълзи му разказа за своята слабост към виното. Свети Иван го увери, че ще се излекува с помощта на Бога и старание от негова страна, като му напомни, че “Бог помага, но в кошара не вкарва”.

Като видя, че младият момък искрено желае да живее трезво и с достойнство, му предложи да си направи малка колиба до изворчето край пещерата и там да поживее известно време. Беше горещо лято и изнеженият момък можеше да издържи на суровия живот. Храна не му забраняваше, но тук тя не можеше да бъде изобилна. Условието беше просто и на вид лесно изпълнимо. Трябваше да пие малко вода, която му измери с една дървена чашка, и в определено време.

Имаше дни, в които Климент изгаряше за вода. Като гледаше как изворчето бълбука, имаше неудържимо желание да пие, докато го пресуши, но не смееше да пристъпи волята на светеца. Второто условие беше молитвата. И това се оказа трудно, защото нямаше навик да се моли. Светецът се молеше, но изискваше и от него, доколкото може. Само с човешки усилия тази демонска страст не се превъзмогва.

Дните минаваха и той започна да се променя. Волята му крепнеше, като гледаше как свети Иван яде само горски плодове и сланутък, и то веднъж на ден след залез слънце, а вода пие с мярка. Това усилваше стремежа му за въздържание.

Времето на лечение мина и Климент пое обратния път. Върна се в Средец ободрен и не вкуси капка вино. Пълното отричане е най-сигурната гаранция за успеха. Доби самочувствие и си спомни, че свети Иван изискваше от него да се моли на своя небесен покровител - свети Климент Охридски. Реши да отиде да се поклони на мощите му. Охрид, с манастирите на брега на езерото, му се видя приказен. Оттам се върна още по-укрепнал. След като гостува пак в Средец и се отмори, променен до неузнаваемост, се върна в Преслав. За почуда на всички вече не докосна устни до чаша с вино.

Но все още не му беше лесно. Понякога чувстваше, че волята му отслабва. Тогава бързаше да остане сам и в размисъл си спомняше как свети Иван му обясняваше, че душата се състои от ум, чувство и воля. С тези три оръжия той трябва да воюва, за да я пази чиста. Разсъжденията отрезвяват ума, чувството помага да се изпита отвращение към лошата наклонност, а волята довежда до победния край...

След упорит труд Климент се освободи от пиянството. Всички се почудиха и прославиха Рилския светец, който за всяка болест на душата намираше лек.