БРОЕНИЦАТА

Когато свети Иван тръгна за Рила планина, не се въоръжи с копие, лък и нож, а с молитвената броеница, изработена от груби вълнени конци. През дългите и тъмни нощи той отброяваше Иисусовата молитва: “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Името Христово прогонваше тъмните сили по-сигурно от всяко оръжие.

Но когато разбойници го нападнаха и изгориха бедната му колиба, в пламъците изчезна и неговата броеница. Това не го смути. Направи си нова. Как? - В планината няма прежда, но Бог, виждайки усърдието му, беше промислил за това. Разбойниците бяха забравили парче от метална тел от лъковете си. Свети Иван намери грапавия камък, наричан пясъчник, и с много търкане успя да я изостри от единия край, за да стане като игла. После набра жълъди, и то все еднаква големина, запали огън, нажежи острия край и започна да ги пробива. На какво ще ги наниже? - И на това намери леснината. В храстите беше виждал повет, който се увиваше край тях. Намери старо стъбло и започна да бели кората му. Получаваха се здрави нишки. Направи два конеца, върза ги на едно клонче и започна да ги увива все в една посока. После ги събра, усука двойната нишка в обратна посока и се получи здрав конец, който при всички усилия с ръка не можеше да се скъса. Започна внимателно да ги ниже. Не беше лесно, но все пак успяваше. Преди да свърже така направената броеница в кръг, трябваше да постави кръстче. Това се оказа най-лесно. Издяла от дрян малко кръстче, проби с нагорещената тел горния му край и се получи нова хубава броеница. С нея той усърдно отброяваше Иисусовите молитви и поклоните. Като привършеше молитвите, я окачваше на един дървен гвоздей, забит в дъбовата кора.

Започнаха да идват хора за съвети при него и я гледаха с почуда. А когато се окайваха, че са неграмотни и не могат да четат молитви, той им обясняваше употребата ѝ. Научат ли тази кратка молитва, могат да я ползват и без броеница. Съветваше ги и когато работят, и когато са на път да си я казват, особено при нужда. Всеки човек може лесно да я запомни, а нейната сила е голяма.

Някои възприеха съвета му и се научиха да се молят така. Един от тях при повторно идване при него му разказа удивителен случай, който свети Иван не пропускаше да каже на новодошлите за поука и утвърждаване на християнската вяра.

Все още езическите обичаи не бяха заличени между новопокръстените българи. Правенето на магии, гадаене, баене и предсказване намаляха, но не изчезнаха. При един магьосник дошъл лош и непросветен човек и поискал да му направи магия, за да отмъсти на своя враг. Започнал магьосникът своята работа, но неочаквано дошъл негов съсед, който знаел Иисусовата молитва. Като разбрал, че в този дом се прави магия, той се учудил на невежеството и маловерието му и по навик казал наум молитвата. В същия момент магьосникът се смутил и казал, че не може нищо да направи. Обяснил, че новодошлият негов съсед с нещо му пречи и дори получил лек припадък. Всъщност призоваването на името на Иисус Христос прогонило за миг злите сили и магията се осуетила.

Дълги години свети Иван си служил с жълъдовата броеница. От употреба зърната се излъскали, потъмнели и станали като кехлибарени. Самата броеница се осветила от молитвите на светеца. Той разказваше и следното чудо, станало с нея:

Когато се здрачавало един ден, той излязъл пред пещерата с броеница в ръка. При него, както се знае, идвали горски животни, и дори зверове, но никой не му пакостял. Този път обаче от невиделица се задал гладен и свиреп чакал. Със страшен вой се спуснал да го нападне и разкъса. Отшелникът вдигнал ръката си да се защити, на която висяла броеницата. И тя се оказала по-силна и от най-силното оръжие. В миг чакалът се изплашил, обърнал се обратно и като стрела побягнал.

И много други случаи разказваше Рилският отшелник за силата на тази кратка молитва, с която са си служили много монаси преди него, и винаги завършваше поученията си с думите: “ВЕЛИКО Е ИМЕТО ХРИСТОВО! ТО Е НЕПОБЕДИМОТО ОРЪЖИЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ.”