Господ, Който живее на небесата, като поиска да се яви на земята и да живее между човеците, преди това си приготви на нея място, в което да се всели Неговата слава - Пречистата Своя Майка: защото обичайно е у царете, когато те искат да посетят някой град, преди това да си приготвят там палат за своето пребиваване. И както палатите на земните царе се изграждат от най-изкусните майстори и от най-скъпоценни материали и се издигат на най-високото място, като са по-прекрасни и по-обширни от всички други човешки жилища, така подобавало да се създаде и палатът, който трябвало да стане вместилище на славата на Небесния Цар. Във Ветхия Завет, когато Бог пожела да живее в Иерусалим, Соломон[1] Му издигна храм[2], като повери съграждането му на най-изкусния строител Хирам[3], който беше изпълнен с художество, разум и знание за всяко дело. А храма съгради Соломон от най-скъпоценни материали - с превъзходен камък[4], с благовонни дървета: кедър и кипарис[5], докарани от Ливан[6], и с чисто злато. Той го издигна на най-високото място - на хълма Мория[7]. Храмът бил още по-прекрасен и поради това, че върху стените му били изработени изображения на херувими, на различни дървета и плодове[8]. Той бил толкова голям, че в него свободно можело да се вмести цялото множество на Израилския народ. И върху него слязла славата Господня - в облак и огън[9]. Но този храм не бил достатъчен, за да вмести в себе си Невместимия Бог. Соломон Му издигнал храм, но Всевишният не в ръкотворни храмове живее[10]. “Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка”[11]? И ето - Бог благоизволи, в началото на новозаветната благодат, да бъде създаден неръкотворен храм - Пречистата, Преблагословената Дева Мария. А от кой строител беше съграден този храм? Наистина - от най-премъдрия, от Самата Премъдрост Божия, както говори Писанието: “Премъдростта си съгради дом”[12]. А всичко сътворено от Премъдростта Божия е прекрасно и съвършено! И понеже Божията Премъдрост създаде одушевената скиния на Словото, затова се и съгради съвършен храм за съвършения Бог, пресветъл палат за пресветлия Цар, пречист и неосквернен чертог за пречистия и нескверен Жених, непорочно жилище за непорочния Агнец. Защото верен е Свидетелят на небесата, Който говори към Нея: “Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе”[13]! И светият Дамаскин пише: “Цяла - чертог на Духа, цяла - град Божий, море на благодатта, цяла - доброкрасна, цяла - любезна на Бога”[14].

А от какви материали беше създаден този палат? Наистина - от най-скъпоценни, защото произлезе, като - от скъпоценен камък, от Давид, който със сложения в прашката си камък, предобразяващ Камъка-Христа, порази Голиат[15]; и като от благовонно дърво кедър и кипарис, се роди светата Дева-Богородица от архиерейски род, принасящ благовонни жертви Богу. Нейният баща - светият праведен Иоаким бил син на Варпафир, който произхождал от Давидовия син Натан, а майка ѝ - светата праведна Анна, била дъщеря на свещеник Матан, от Аароновото коляно. Значи Пречистата Дева произхождала, по баща, от царски род, а по майка - от архиерейски. О, от какви предрагоценни съставки - говоря за пречестното произхождение - се създаде одушевеният палат на Царя на славата! И както в Соломоновия храм съграденото от камък и дърво придобило особенна ценност от чистото злато, с което било позлатено; така и в рождението на Пресветата Богородица благородството на царския и архиерейския ѝ произход още повече заслужило почит, поради целомъдрието на нейните свети родители, което е по-скъпо, отколкото съкровища от сребро и злато, по-ценно от драгоценни камъни и всичко честно не ще се сравни с него[16]. Защото Пресветата Дева се родила от целомъдрени родители, което превъзхожда всяко благородство. Затова светият Дамаскин, като се обръща към светите праведни Богоотци, говори така: “О, блажени съпрузи, Иоаким и Анна! Наистина вие, според плода на вашата утроба, се явихте непорочни, според словото на Господа: “по плодовете им ще ги познаете”[17]. Вие имахте живот, угоден на Бога и достоен за Родената от вас. Защото, като живяхте целомъдрено и праведно, от вас произрасна съкровището на девството - говоря за Девата: преди Рождеството Дева, в Рождеството Дева, след Рождеството Дева, и винаги - Дева, едната приснодевстваща - и с ум, и с душа, и с тяло. Подобаваше, λμφςε; девството, от целомъдрие родено, да бъде принесено за плътта на Самата Единородна Светлина! О, двоице най-пречисти словесни гургулици, Иоакиме и Анно! Вие, като съблюдавахте целомъдрено закона на природата, божествено се сподобихте с преестествени дарове и родихте на света Девата - Божията Майка! Вие, като живяхте благочестиво и праведно в човешкото естество, родихте Дъщеря по-честна от ангелите и сега владичестваща над ангелите. О, най-прекрасна и пресладостна Отроковице! О, крине, произрасъл посред тръните от най-благороден царски корен! С теб се обогати царството на свещенството”[18]! С тези слова свети Иоан Дамаскин ясно показва от какви родители е родена Божията Майка, от какви прескъпоценни съставки е устроен палатът на Небесния Цар.

А на какво място се издигна този одушевен палат? Наистина - на най-високото, защото църквата дава за това следното свидетелство: “наистина - по-високо от всички си чиста Дево”; но по-високо - не по място, а - по добродетели и по висотата на Божиите дарования. А мястото, където се родила преблагословената Дева, бил неголям град в Галилейската земя, наречен Назарет, който бил подчинен на големия град Капернаум[19]. Неговите жители били презирани, поради което и за Христа беше казано: “от Назарет може ли да излезе нещо добро?”[20]. Но Господ, “Който живее във висините и милостиво гледа към смирените”[21], благоизволи Неговата Пречиста Майка да се роди не в Капернаум, който в гордостта си се превъзнасял до небесата, а в смирения Назарет, защото “което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога”[22], а презираното и унижаваното от тях е високо и скъпоценно пред Него. Самото име на Назарет при това изобразява висотата на добродетелите на Пречистата Дева. Защото, както в Своето Рождение Господ чрез Витлеем, което означава “дом на хляба”[23], тайно предобразил това, че Той е Хлябът, слязъл от небето[24], за да насити човеците и за да им даде живот; така и в Рождението на Своята Пречиста Майка Той чрез Назарет изобразява нейната висота. Защото наименованието “Назарет” означава цъфтящо, оградено, увенчано и съкровено място[25]; и всичко това ясно предизобразява Пресветата Дева. Тя е цвят, процъфтял от неплодната и изсъхнала утроба; цвят - неповяхващ, винаги цъфтящ в девство; цвят - благоухаещ, родил благоуханието на Единия Цар; цвят, който принесе преблагоуханен плод - Христа, Господа Бога! Тя е осветена от благодатта на слезлия върху Нея и осенилия Я Дух Свети и е по-свята от всички светии, понеже е родила “най-светото от всички светии Слово”[26]. Тя е изключена от числото на грешните земнородни, бидейки чиста и непорочна; и не само, че Тя Самата е чужда на греха, но и грешните издига от техните беззакония, както се обръща към нея и Църквата: “радвай се ти, която извличаш от делата на тинята”[27]! Тя е увенчана със слава и чест: увенчана е със слава, защото произрасла от царски корен, а увенчана е с чест, защото произлязла от архиерейски род. Увенчана е със слава, защото произлязла от целомъдрени родители; а е увенчана с чест, защото била почетена с благовещението и служението на архангела. Увенчана е със слава като - Майка Божия, защото какво може да е по-славно от това? Увенчана е с чест като - Приснодева, защото кое може да е по-честно от това - да пребъдеш и след рождението дева? Увенчана е със слава, “по-славна от серафимите” като - серафимски възлюбила Бога. Увенчана е с чест, “по-честна от херувимите”[28], като - превъзхождаща херувимите в мъдростта и познанието на Бога; “а слава и чест и мир всекиму, който прави добро” - казва апостолът[29]. Но ще се намери ли някой от земнородните по-добродетелен от Пречистата Дева? Тя спазила всички Господни заповеди, изпълнила цялата воля на Господа, всички Негови наставления опазила, всички Негови слова скрила в сърцето си, проявила към ближните си всякакви дела на милосърдието. Поради това тя достойно е увенчана като Подателка на милост. Тя е и като някакъв тайник, защото пазела богатството на своето девическо целомъдрие толкова старателно, че дори и на ангела не поискала да го повери; защото като видяла ангела, тя се смутила от неговите думи и размисляла - какво ли би трябвало да означава неговото приветствие[30]. Всичко това Назарет предизобразил за Пресветата Дева, чрез своето наименование. И кой не ще каже, колко високо се издигнала тази скиния Христова, според добродетелите си и според Божиите дарования? Тя е висока, защото е дарувана от небето, макар и да се родила на земята от земнородни. - От небето, защото, както говорят някои от богопросветените мъже, архангел Гавриил, който благовестил на Захария за Иоановото рождение, благовестил и на Иоаким и Анна за зачатието на Пресветата Богородица и донесъл от небето преблагословеното ѝ име, казвайки на неплодната майка: “Анна, Анна! Ти ще родиш преблагословена Дъщеря, и ще се нарече името ѝ: “Мария”. И така тя без съмнение може да бъде наречена свят град, нов Иерусалим, “слизащ от Бога, от небето”[31], Божия скиния. Висока е тази Божия скиния, защото, като роди Царя Христа, тя се възвиси повече от серафимите. О, висота, трудно достижима за човешките помисли!

А каква е красотата на този мислен Христов палат! За това чуй същия този сладкогласен Иоан Дамаскин, който Я възпява така: “Тя е принесена на Бога, Царя на всички, облечена в благолепието на добродетелта, като със златна дреха; украсена е с благодатта на Светия Дух и славата ѝ е вътре в нея: защото както славата на всяка жена е нейният мъж, който идва отвън, така - славата на Богородица е вътре в нея, тоест плодът на нейната утроба”[32]. И още говори Дамаскин, обръщайки се към нея: “О, Дево Богоблагодатна, свята Църкво Божия, която духовно съгради Сътворилият света, Премъдрият Творец на света и се всели в нея! Не със злато, не с бездушни камъни е украсена тя, но вместо със злато, сияе с Духа, вместо скъпоценни камъни, има в себе си многоценния бисер - Христа”[33]. Това украшение на новата скиния е несравнимо по-прекрасно от благолепието на Соломоновия храм, в който били изобразени подобия на херувими, дървета и цветя. Но и в тази одушевена Църква, в Пречистата Дева, ясно се вижда херувимският образ; защото по своето херувимско житие тя не само била равна на херувимите, но и ги надминала. Ако Църквата има обичай да нарича някои светии херувими, пеейки: “Как да ви назовем вас, светии: “херувими” ли, тъй като върху вас почива Христос?”[34]; то колко повече светата Дева-Богородица е достойна да се нарече “херувим”, защото в нея Христос слезе със Своето тяло и Бог седна на пречистите ѝ ръце, като на престол, и Девата стана херувимски престол. Тя има в себе си и подобията на благоплодните дървета, като духовно стана плодовита маслина в Божия дом и цъфтяща палма[35], поради което и сега бива наричана “живоносна градина”, когато Църквата пее: “Бог, Който (върши) чудеса, направи да произрасте за нас от неплоден корен живоносна градина - Своята Майка”[36]. Всичко това се говори за нейната духовна красота. Но тя не била лишена и от телесна красота, както за това свидетелстват много църковни учители - че по цялата вселена не е имало и не ще има такава прекрасна дева, каквато била светата Дева-Богородица, която, като видял, свети Дионисий Ареопагит[37] щял да нарече “Бог”, ако не бил познал вече преди това Бога, роден от нея. Защото Божествената благодат, с която тя била изпълнена отвътре, просиявала и върху нейното пресветло лице. Такъв палат приготви за Себе Си Небесният Цар - палат, прекрасен по душа и по тяло, “като невеста, пременена за своя мъж”[38]; при това, палат пространен: “утробата и по-пространна от небесата направи”[39] и в нея се вмести “невместимият Христос Бог”.

Царските палати обикновено се строят просторни, така че да могат да вместят в себе си не само царя, но и множеството предстоящи пред него слуги и прииждащите отвсякъде хора. Обширната скиния (обител) на Словото, Пречистата Дева, вмести в себе си не само Бог-Слово, като - Цар, но и нас - стичащите се към Вселилия се в нея Божии раби; Бог тя вмести в утробата си, а нас - в своето благоутробие. Избраният съсъд Божий, свети апостол Павел, движен от любовта, говори на своите възлюбени чеда: “сърцето ни е разширено. Вам не е тясно в нас”[40]. Но у кого от светиите може да се намери такова пространно благоутробие, подобно на - Марииното благоутробие в Бога? Тук се вмества и целомъдреният, а и грешният не се отхвърля. Каещият се има в нея своето място, а и за непокаялия се и отчаяния тя е отворено пристанище, подобно на това, както Ноевият ковчег бил пристанище не само на чистите, но и на нечистите твари. В нейното благоутробие свободно се приютяват всички скърбящи, обидени, гладни, странстващи, бедстващи, болни: защото не може да не бъде милостива тази утроба, която роди за нас благия Бог. Палатите на земните царе се охраняват от въоръжена стража, която не допуска вътре всеки, който желае да влезе в тях, но го задържа и внимателно разследва откъде и защо идва той. А одушевеният палат на Христа - светата Дева, макар че е обкръжена от херувими и серафими и от безчисленото множество на ангелите и светиите, но никой не е възпрепятстван да влезе в дверите на нейното благоутробно милосърдие, ако само поиска това: нито има стражи, които да отблъскват, нито воини, които да прогонват и да разследват кой за какво идва, но всеки влиза през тях безпрепятствено с молитвата си и приема дар, според благопотребното си прошение.

И така - да прибягваме към милосърдието на Родената от неплодна утроба, с такова приветствие:

Радвай се, всенепорочна палато на Царя на всички! Радвай се, вместилище на Бог-Слово, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, и на Тебе - Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия Дух - ние смъртните възнасяме слава и чест, во веки! Амин.

Тропар:

Твоето Рождество, Богородице Дево, възвести с радост цялата вселена; от теб възсия Слънцето на правдата, нашият Христос Бог, и разрушил клетвата, даде благословение, и победил смъртта, ни даде живот вечен.

Кондак:

Със святото твое Рождество, Пречиста, Иоаким и Ана се избавиха от оскърбленията за бездетство, а Адам и Ева - от тлението на смъртта. Него празнуват и твоите люде, избавящи се от вината за прегрешенията, когато ти зоват: неплодната ражда Богородица и Хранителката на нашия живот.


Св. Димитрий Ростовски,
Жития на Светиите, Септември
Славянобългарски манастир
"Св. Вмчк Георги Зограф",
Света Гора, Атон, 2001 г.


[1] Соломон - Израилски цар, най-младият син и приемник на царя-псалмопевец Давид, царувал с голяма слава от 993 до 953 г. пр. Р. Хр. Той укрепил границите на държавата, потушил вътрешните смутове и установил оживени търговски взаимоотношения със съседните държави. При царуването на Соломон получили блестящо развитие науките и изкуствата. Славата на неговите богатства и още повече - на неговата мъдрост се разпространила далече зад пределите на Израилското царство. Името на Соломон станало впоследствие синоним на “мъдрец”. Неговите боговдъхновени писания (книга Притчи, Еклисиаст, Песен на песните) завинаги ще останат училище за мъдрост и добродетел за всички човеци. Краят на Соломоновия живот бил помрачен от неговото падение; но в самия залез на дните си той познал суетата на всичко земно.

[2] За построяването на Соломоновия храм подробно се повествува в 3 Царств. 5-7 гл. и в 2 Парал. 2-4 гл

[3] С името “Хирам” в библейската история са известни две лица. И двамата стоят в най-тясна връзка с построяването на Иерусалимския храм: 1) Първият е Тирският цар, който бил в приятелски отношения със Соломон и който се прославил с издигнатите от него забележителни постройки; той изпратил на Соломон кедри и кипариси, дърводелци и майстори за построяването на храма. 2) Вторият е тирски строител, по чийто проект били изработени съсъдите за Соломоновия храм. Тук естествено се разбира този последният. Той владеел изкуството да изработва всякакви изделия - от злато, сребро, мед и желязо, от камък и дърво, а също - и от прежда, висон и багреница. Виж за него в 3 Царств. 7:13-40 и 2 Паралип. 2:13-14; 4:11, 16.

[4] 3 Царств. 5:17-18.

[5] 3 Царств. 6:9-10.

[6] Ливан - планински хребет в северните предели на Палестина, на границата между Иудея и Сирия; отделя от Сирия Финикия, като се простира по цялата ѝ граница. Ливан се славел с прекрасните си дървета, особено - с кедрите, кипарисите и дъбовете.

[7] Мория - един от хълмовете, върху които е построен Иерусалим; намира се на североизток от Сион.

[8] 3 Царств. 6:18-35; 7:18-22, 29-42.

[9] 3 Царств. 8:10-11.

[10] Деян. 7: 48.

[11] Деян. 7: 49.

[12] Притч. 9: 1.

[13] Песен на песните 4:7.

[14] Слово 1-во за Рождеството на Пресвета Богородица.

[15] 1 Царств. 17:39-51 - В това събитие светите отци Ефрем Сирин, Августин и др. виждат предуказание за Иисуса Христа:Давид умъртвил Голиат с камък, хвърлен от прашка - “образ на Христа, Голиат - образ на дявола; дяволът бил поразен от Божието Слово и смирение, а накрая - на Голгота - бил напълно съкрушен”.

[16] Виж Притч. 3: 14-15.

[17] Мат. 7: 16, 20.

[18] Слово на свети Иоан Дамаскин за Рождеството на Пресвета Богородица.

[19] Капернаум - град на северозападния бряг на Генисаретското езеро, или - Тивериадското море, принадлежащ към Галилея. Намирал се на границата между Нефталимовото и Завулоновото коляно. Той бил разположен недалече от мястото, където река Иордан се влива в езерото. По времето на земния живот на Спасителя Капернаум се отличавал с цветущото си благосъстояние и богатствата си. По време на войните с римляните Капернаум бил напълно разрушен. Неголемият град Назарет се намирал в северната част на Палестина, която се наричала Галилея. Населението му било бедно и не се ползвало с уважение пред другите иудеи (Иоан 1:46). Но тук било родното място на Иосиф, обручника на Светата Дева, тук станало Благовещението, тук преминало детството на Иисуса Христа, оттук започнало и откритото Му служение, поради което бил наричан Назарянин. От това време Назарет, който бил съвсем неизвестен, станал най-славното място в цяла Галилея.

[20] Иоан 1: 46.

[21] Пс. 112:5 - слав.

[22] Лук. 16:15.

[23] Витлеем - неголям град, намиращ се в Иудиното коляно, недалече от Иерусалим - на около 2 часа път на юг. Място на Христовото Рождение.

[24] Според думите на Самия Спасител, Който казва за Себе Си: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки” (Иоан. 6:51).

[25] Назарет, в превод от еврейски, може да означава: или - издънка, клон, младочка; или - оградено, скрито място.

[26] Акатист на Пресвета Богородица, кондак 13.

[27] Акатист, икос 5.

[28] От молитвата към света Богородица “Достойно е”.

[29] Римл. 2: 10.

[30] Лук. 1:29.

[31] Откр. 21:2.

[32] Слово за Рождество на Пресвета Богородица.

[33] Пак там.

[34] Октоих, мъченичен на стиховните в петък, гл. 8.

[35] Пс. 51:10; 91:13.

[36] Служба на Рождество Богородично, 1-ва стихира на “Господи воззвах”.

[37] Дионисий Ареопагит - член на атинския Ареопаг, обърнат в християнството от свети апостол Павел (Деян. 17:34). Той бил първият епископ на Атина. Написал е много послания до различни лица и църкви. Своето служение той запечатал с мъченическата си смърт, около 96 г., в царуването на Домициан. Паметта му се празнува на 3-ти октомври.

[38] Откр. 21:20.

[39] Литургия на свети Василий Велики, от “О тебе радуется”.

[40] 2 Кор. 6: 11-12.