Свети Софроний, Епископ Врачански
В седма Неделя след Петдесетница,
за двамата слепци
Помилуй ни Иисусе, Сине Давидов!
(Мат. 9:27) казва днешното Евангелие.
Благочестиви християни, когато някое малко дете иска от баща си нещо голямо, баща му като разумен не му го дава скоро, а изчаква определено време и тогава му го дава, за да накара детето да цени високо това, което получава. Така и Бог не ни дава бързо, когато искаме нещо, а изчаква определено време, за да ни направи по-усърдни, да Му се молим от сърце и да подтикне другите към вяра, както направил с днешните двама слепци, за които ще чуете сега от Евангелието.
От Матей, зачало 33
В онова време, когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него и Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Тълкувание
Тези двама слепци чували от хората, че Христос върши големи чудеса, повярвали, че Той е Месия, за Когото са писали пророците, и затова отишли край пътя, откъдето щял да мине Иисус, и като усетили, че минава, почнали да викат с висок глас: “Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! Изцери очите ни, та и ние да видим този свят”. Нерекли Го Иисус като Бог, а Син Давидов като човек. Нарекли Го Син Давидов още и поради това, че Бог бе рекъл, че Христос ще се роди от Давидовото коляно, както и се роди от Света Дева Мария, която беше от Давидовото коляно. И така, след като Христос им отвори очите, те Го познаха и Го почитаха като Бог.
Виждате ли как Христос не изцерил слепите на пътя, а ги изчакал да влязат вкъщи, само и само завистливите юдеи да не кажат, че прави това на пътя, за да Го хвалят хората? И като влезли в тази къща, която била на един верен човек, Иисус ги попитал: “Вярвате ли, че мога да ви отворя очите?”. Не че Христос не знаел тяхната вяра, а ги попитал, за да подкани с това другите към вяра. Защото Христос вършел чудеса не само заради болните, но в много по-голяма степен, за да гледат другите и да повярват. И като рекли: “Вярваме, Господи”, те разбрали, че Той е истинският Бог и затова получили изцеление. Защото, който иска с вяра, получава всичко като тези слепци, които всесилната Христова ръка изцери, като се допря до очите им. Това е голям укор за евреите, защото слепите по гласа познали Христа, а евреите виждали с очите си толкова чудеса и пак не Го познали. Понеже завистта им била заслепила разума, затова и Христос, за да не предизвиква тяхната завист още повече и за да не го хвалят хората, рекъл на слепите да не казват на никого за това чудо. С това Христос ни учи да бягаме от човешката слава, а не сами да искаме хората да ни хвалят. Но слепите, понеже били благодарни за изцелението си, не скрили Неговото добро, а го проповядвали на всички хора. За нас това е пример, който ни учи, щом направим някоя добрина, да не търсим хвала и слава, а когато получим от другиго някоя добрина, да не мълчим, нито да крием благодетеля си, а да го проповядваме открито като онези слепци, които Христос изцери със Своята власт. Защото и пророците, и апостолите вършеха чудеса и изцеряваха, но с Божията помощ, а Христос не прави така, а с властта Си повелява на морето и на вятъра, на бесните и на слепите, на болните и на починалите, и всички Го слушали като Бог, защото Той може всичко и прави всичко както иска. Той и сега ни изцерява, стига само да имаме несъмнена вяра в Него, а който няма вяра, не получава и изцеление.
Поучение
Братя християни, чухте ли как слепите повярвали в Христа и тръгнали след Него? Така трябва и ние да вярваме и да постъпваме според Неговите заповеди. Защото животът ни преминава и смъртният час наближава; да се приготвим, прочее, с добри дела, докато сме на този свят. Защото там няма покаяние, нито спасение, ако не сме го придобили (спечелили) оттук. Защото Бог приема тук и сълзи, и покаяние, когато са от чисто и съкрушено сърце, и спасява. А там, на Страшния съд, не приема молби и не проявява милост и дори да пролеем реки от сълзи, нищо няма да ни помогнат, ако не сме постъпвали в съответствие с Божиите заповеди и ако не сме слушали Неговото повеление. Сега е време, братя, да се потрудим и да се помъчим да посеем тук добродетели според силата си, за да събираме там почивка за душите си. Защото, който не е проявил милост, смирение и любов, не ще види Небесното царство. Християни, я помислете колко се трудим за гнилото си тяло и колко хиляди грошове харчим за неговата слава, което утре ще стане гной, смрад и пръст, а за душата си, която е безсмъртна и безкрайна, изобщо не се грижим, а отгоре на това ежедневно я затрупваме с грехове. Но знайте, че който не изповяда греховете си пред духовник и не се откаже от греховете си, то срамните му грехове ще се открият на Страшния Божи съд пред целия свят и пред всички ангели. Затова сега е време да се каем, докато сме живи, и да измием греховете си с пост, сълзи и молитви, за да не плачем там напразно. Сега е време да коленичим пред Бога и да Му се молим да просвети душевните ни очи, както е просветил днешните евангелски слепци, та дано и ние да познаем непобедимата Му сила, да тръгнем по Неговите заповеди и да възложим върху Него цялата си надежда, и тогава и Той да ни упъти към правия път, за да получим онова вечно блаженство с всички праведници за слава Божия и за наша душевна радост. Нему слава във вечните векове, амин.