Настанали последните дни от земния живот на Господа. Наближило времето, когато Единородният Син Божий, дошъл на света заради спасението на грешните хора, ще бъде предаден на позорна смърт - разпъване на кръст, като престъпник.

Но преди да се извърши това велико и спасително за нас тайнство, Господ благоволил да прояви за последен път Своята слава, като обещан на еврейския народ от пророците Месия^[1], като Цар не само на Небето, но и на земята.

Немного преди това Господ извършил едно от най-великите Си чудеса: възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Вестта за небивалото чудо, извършено във Витания,^[2] бързо се разнесла из цялата иерусалимска околност. Всички искали да видят великия Чудотворец и възскресения от Него Лазар. Като че ли отговаряйки на желанието на народа, Господ замислял да отиде в Иерусалим.

Научавайки това, целият народ се раздвижил; мнозина, от нетърпение да видят по-скоро великия Чудотворец, излезли от града, да посрещнат Спасителя.

Господ с учениците Си вече наближил Иерусалим. Когато пристигнал в селото Витфагия^[3], което се намирало недалеч от Елеонската планина^[4], повикал двама от Своите ученици и казал:

- Идете в отсрещното село. Като отидете там, ще намерите вързана ослица и младо осле с нея. Отвържете го и Ми го доведете. Ако някой ви каже нещо, отвърнете му, че тъй е повелил Господ.

Учениците отишли и направили всичко, което казал Господ.

Като докарали младото осле, нахвърляли върху му дрехите си и Господ седнал върху тях^[5].

Когато многобройните тълпи народ, така силно жадуващи да видят Господа, най-сетне Го съзрели, радостно възкликнали:

- Осанна^[6] на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините!

Всеобщият възторг се засилвал с приближаването на Господа към Иерусалим. Тържественото шествие бавно се приближавало към последното възвишение, откъдето трябвало да се спусне надолу до самия Иерусалим. Оттук Иерусалим представлявал красива гледка: точно пред очите се възвисявал величественият Иерусалимски храм, с мраморните си колони в ослепителна белота и със златния си купол, който в хиляди мълнии отразявал горещите лъчи на южното слънце. Но редом с храма блестяла и огромната кула на Антониевата крепост^[7], превишавайки височината на храма и сякаш нагледно изобразявала онова унижение, което претърпявал иудейският народ под римско иго. На същото място се откривала пред погледа преторията на Пилат, където скоро ще поведат на несправедлив съд Величайшия Праведник. Палатите на първосвещениците изглеждали малко отдалечени от храма, като че да покажат духовното отдалечаване на техните обитатели от Бога на своите отци. Дворците на Давид^[8] и Соломон^[9] сега били превърнати в развалини, които едва се забелязвали сред множеството други нови сгради.

Сред тези впечатления, всяко от които припомняло в сърцето на евреина и някогашната древна слава, и сегашното унижение на отечеството му, погледите на всички някак неволно се обръщали към Иисус от Назарет^[10], Който сега, шествайки върху осле, сякаш носел на Иерусалим неговото предишно свято величие. С радостен възторг, виждайки Иисуса, мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми^[11], и застилали с тях пътя; трети държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха.

- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.

Така тържествено и с ликуване Иерусалим посрещал своя Цар - Месията.

Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария^[12]: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница”^[13].

Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата на Господа имало дълбока скръб. Той скърбял за това, че иудейският народ не иска да разпознае часа, в който е посетен. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: “Осанна, Сине Давидов!”, след няколко дена ще крещи: “Разпни, разпни Го!” Той предвиждал скоршната гибел на Иерусалим и обитателите му; Неговият свят взор сега ясно си представял как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, ще се разпръсне по лицето на земята.

Когато съвсем наближил Иерусалим, Господ го погледнал още веднъж, заплакал и казал:

- О, да бе узнал поне в този ден кое служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти!... Ето, ще дойдат дни, когато враговете ти ще те обградят, ще те обсадят от всички страни и от-всякъде ще те притеснят; ще избият децата ти и тебе ще съсипят, така, че в тебе няма да остане камък върху камък - и всичко това ще стане, защото ти не разпозна времето на твоето посещение!

Тържественият път на Господа завършил край храма. Веднага след това Господ се упътил към храма, за да поучава народа. Като видял тук търговците и менячите на пари, превърнали Божия дом в дом за търговия, Господ ги изгонил от храма и ги заплашил:

- Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

Сакатите, хромите и слепите, които били в храма и около него, се приближили към Господа и Той ги изцелил.

Дечицата, които били наобиколили Господа в храма, като видели тези чудеса, не могли да останат безмълвни, но възклицавали сред всеобщата радост:

- Осанна на Сина Давидов!

Книжниците^[14] и фарисеите^[15], тези сурови пазители на обредната законност, с мрачни умове и студени сърца, за които неподправената радост на простите души била непозната, и този път помрачили тържеството. Те пристъпили към Господа и с укор Му рекли:

- Чуваш ли ги какво говорят?

А Господ им отвърнал:

- Какво чудно намирате в това? Нима не сте чели Писанието: “Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала”^[16].

Като ги оставил, Господ се отправил към Витания, където и прекарал нощта.

Така завършил тържественият вход Господен в Иерусалим. Това е събитие с дълбоко поучителен смисъл и значение както за съвременниците на Господа, така и за нас - християните, въпреки че цели две хилядолетия ни делят от онзи момент, когато славният Цар Израилев тържествено влязъл в Иерусалим.

За съвременниците на Господа входът Господен бил поучителен с това, че при влизането Си в Иерусалим Господ се от-крил като Месия, като славният Цар Израилев.

Дотогава Господ все още не им се разкривал напълно. Той постоянно проповядвал и учел, по всеки повод и при всеки удобен случай, но проповядвал и учел привидно като един от многото, като равин, като народен законоучител.

Наистина, мнозина от слушателите на Господа чувствали, че Неговато учение е някак по-особено, не прилича на учението на книжниците и фарисеите, че е учение свято, възвишено - и подчинявали сърцата си на това учение. При това и многобройните чудеса, които Господ многократно извършвал, говорели на сърцата на всички Негови последователи, че Иисус от Назарет не е обикновен човек, а велик Чудотворец, Син Божий. Но въпреки това, за мнозина трябвало открито, всенародно да се засвидетелства, че Иисус от Назарет наистина е Син Божий, наистина е обещаният Месия.

Това именно е било засвидетелствано на всички при влизането на Господа в Иерусалим, когато хилядният народ въз-клицавал:

- Осанна на Сина Давидов!

След като обявил, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ посочил и съществената особеност на Своето Царство - неговия духовен характер.

“Ето, твоят Цар иде при тебе (...) кротък”,^[17] е казал древният пророк. И наистина, влизането на Господа в Иерусалим при цялото си величие било преизпълнено с кротост и смирение.

Господ не влиза в Иерусалим на колесница и не Го съпровождат копиеносци. Той благоволява да възседне осле, покрито със скромните дрехи на учениците Му. Трябва ли ни по-добър урок по смирение, щом виждаме, че “Царят на царете и Господарят на господаруващите”^[18], Който “седи на херувими”^[19], сега е възседнал осле, изпълнявайки древното пророчество?

Царят Израилев отива в Иерусалим, не за да се възцари на земния престол и да обогати народа със земни блага. Не, но идва “кротък” и “спасяващ”^[20], и Цар носи със Себе си духовното спасение и вечния мир.

И така, след като разкрива, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ предупредително показва на иудеите, че Неговото царство не е “от този свят”^[21] и следователно всичките техни мечти за плътско земно царство трябва да бъдат изоставени.

Не по-малко поучителен и за нас е входът Господен в Иерусалим със своето символично значение. Свети Епифаний Кипърски^[22] посочва следния символичен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:

- Кого изобразява ослето? - пита той. - Необуздания езически народ, когото никой не е обяздвал, тоест нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание. Какво означава отделянето на ослето? - Освобождаване от идолослужението и прекратяване на идолските жертвоприношения... Какво предзнаменуват децата с постилането на дрехите си? - Показват събличането на ветхия човек, оголването и опустошаването на синагогата. Какво означават децата, които пеят песни? - Без съмнение, това е верният народ на Църквата, Христовото поколение. Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? - Нищо друго, освен слизането на Бог Слово от небесата при нас. Какво посочват клонките от маслиново дърво? - Милосърдието на душата; а пътят означава оня път, по който се придобиват добродетелните дела, които събличат от нас ветхия човек. Какво означават финиковите клонки? - Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански,^[23] насадени в Господния дом. Те означават също и победата над дявола и ада, и освобождаването от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос. Кого означават предшестващите? - Праведните пророци, а онези, които вървят отзад - апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището - Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Иерусалим, ние, християните със раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в църква пред Господа и радостно зовем към “Победителя на смъртта”:^[24]

- Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!

Но за нас, както и за древните евреи, това не е просто украса, не е обикновена принадлежност към празника, а знамение за победата на Иисус Христос над смъртта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце заедно с клонките пред-знаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото въз-кресение във вечния живот.

Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, така и за нас е влизането на Господа в Иерусалим на осле^[25].

На другия ден Господ се отправил от Витания, където прекарал нощта, отново в Иерусалим. По пътя огладнял и като видял отдалеч една смоковница, пристъпил към нея, за да се на-храни от плодовете ѝ. Смоковницата обаче била безплодна; по нея нямало нищо друго освен листа. Тогава Господ се обърнал към дървото и казал:

- Занапред вече да няма плод от тебе во веки.

И смоковницата веднага изсъхнала^[26].

Като видели това, учениците се почудили и казали на Господа:

- Как стана така, че смоковницата изведнъж изсъхна?

Господ им отвърнал:

- Ако имате твърда и непоколебима вяра, чужда на всякакви съмнения, ще вършите не само това, което Аз направих със смоковницата, но и много повече. Ако кажете на тази планина - “Премести се от мястото си и се хвърли в морето”, - думата ви ще се изпълни. Ако вярата ви бъде твърда, всичко, каквото и да поискате в молитва - ще получите.

След това по обичая Си Господ отново се отправил към храма, където поучавал народа. Първосвещениците и стареите народни, от завист към Господа, се приближили към Него и Го запитали:

- С каква власт вършиш това и кой Ти е дал тая власт?

Господ им отвърнал:

- И Аз ще ви попитам едно нещо; ако ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. Кажете ми - кръщението Иоаново откъде беше - от небето или от хората?

Първосвещениците и стареите разсъждавали помежду си така: “Ако отговорим - от небето, - Той ще ни каже: - Защо тогава не му повярвахте? - а ако кажем: - От хората, - ще настроим срещу себе си народа, защото почита Иоан Кръстител за пророк.” И казали:

- Не знаем.

В отговор на това Господ им казал:

- И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.

Сетне Господ започнал да изобличава неверието и жестокосърдечието на първосвещениците, книжниците и фарисеите и им казал:

- Истина ви казвам, че митарите и грешниците ви изпреварят в Царството Божие. Дойде при вас Иоан (Кръстител), който водеше праведен живот. Извести ви, че скоро при вас ще дойде Месия Избавител, и ви призоваваше към покаяние, но вие не го послушахте. Митарите и грешниците обаче го послушаха и му повярваха. Вие видяхте това, и пак не се покаяхте, а си останахте в своето неверие и жестокосърдечие.

После Господ им предложил следната притча:

- Един стопанин имал лозе. Той старателно се грижел за него и го обработвал. Изкопал в него кладенец, построил кула. Сетне, като го предал в ръцете на лозарите, заминал за друга страна.

Когато наближило време да се берат плодовете, стопанинът на лозето изпратил своите слуги при лозарите, за да приберат плодовете на лозето.

Но лозарите не само че не дали плодовете на пратениците, но като ги хванали, едни от тях пребили, а други убили.

Тогава стопанинът на лозето изпратил при лозарите още по-голям брой слуги. Но и с тях постъпили също така.

Накрая стопанинът на лозето изпратил при лозарите своя син, като си рекъл в себе си: “Може би ще се засрамят от сина ми.”

Но лозарите, като видели сина на стопанина на лозето, си казали: “Това е наследникът. Хайде да го убием и да завладеем наследството му.”

И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.

Като разказал тази притча, Господ се обърнал към книжниците и фарисеите с въпроса:

- Какво ще направи стопанинът на лозето с тези жестоки лозари?

Те Му казали:

- Злите лозари ще предаде на жестока смърт, а лозето ще даде на други лозари, които ще му събират плодовете навреме.

Тогава Господ им казал:

- Да, правилно казахте. Точно по този начин ще се постъпи и с вас: от вас ще се отнеме Царството Божие и ще се даде на друг народ, който ще принася плодовете на това Царство.

Като чули това, първосвещениците, книжниците и фарисеите разбрали, че с тази притча Господ ги изобличава за тяхното неверие към Неговата проповед и за жестокосърдечието им. Понеже не можели да понасят изобличения, те вече били решили да хванат Господа, за да Го отведат при съдиите, но се убояли да направят това сега, за да не раздразнят народа, който почитал Господа за велик пророк.

Като не смеели да уловят Господа със сила, фарисеите си тръгнали от Него и започнали да се съвещават някак да Го уловят за думите Му. С тази цел те изпратили при Господа свои ученици заедно с иродиани^[27], които казали на Господа:

- Учителю! Знаем, че Ти си човек справедлив и учиш за истинския Божи път, без да се мъчиш да угодиш на хората. Кажи ни - трябва ли да плащаме данък на кесаря, или не?

Господ, като разбрал лукавството им, казал:

- Защо Ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.

Те му донесли един динарий.

Господ ги попитал, като посочил монетата:

- Чии са този образ и надпис?

Казали Му:

- Това са образът и надписът на кесаря.

Тогава Господ казал:

- Давайте кесаревото на кесаря, а Божието - Богу.

Като чули това, законниците не можали нищо да възразят на Господа и си тръгнали от Него.

Същия ден отишли при Господа садукеи,^[28] които отричат възкресението на мъртвите, и рекли на Господа:

- Учителю, Моисей^[29] е казал, че ако някой умре, без да има деца, то неговият брат трябва да вземе жена му и да създаде поколение на своя брат^[30]. При нас имаше седем братя; първият се ожени, умря и като нямаше деца, остави жена си на своя брат; същото стана и с останалите братя. След това умря и жена им. При възкресението на мъртвите тя чия жена ще бъде?

Господ им казал в отговор:

- Вие се заблуждавате много, като не познавате нито Писанията, нито силата Божия. При възкресението не се женят, нито се омъжват, но пребивават като ангели Божии на небесата. А за това, че ще има възкресение на мъртвите, нима не сте чели казаното от Бога в Писанията? “Аз съм Бог Авраамов, и БогИсааков и Бог Иаковов”.^[31] Бог не е Бог на мъртви, но на живи.

След това садукеите засрамени си отишли от Господа.

Един законник, като изкушавал Господа, се обърнал към Него с въпроса:

- Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

Господ му отвърнал:

- “Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум”^[32]. Това е първата и най-голяма заповед. Втората, подобна на нея, е: “възлюби ближния си като себе си”^[33]. На тези две заповеди е изграден целият закон и пророците.

Когато отново се събрали фарисеите и книжниците, Господ ги запитал:

- Какво мислите за Христа? Чий Син е Той?

Те отвърнали:

- Той е Син Давидов.

Господ отново ги запитал:

- Как тогава Давид Го нарича Господ, когато казва: “Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”^[34]. И тъй, щом самият Давид Го нарича Господ, то как тогава Той е негов син?

Но на тези думи на Господа книжниците и фарисеите не намерили какво да отговорят и Го оставили.

Наближавали дните на кръстните страдания на Господа. Като искал да подготви учениците Си за Своето отшествие от този свят и да ги приучи постоянно да бдят върху себе си, Господ веднъж им предложил следната притча:

- Царството Небесно - казал Той - е подобно на десетте девици, които взели светилниците си и излезли да посрещнат жениха. Петте от тях били мъдри, а петте неразумни. Неразумните взели светилниците си, без да вземат със себе си елей. А мъдрите, заедно със светилниците си взели и елей в съсъдите. Тъй като женихът се бавел, те всички задремали и заспали. Изведнъж, в полунощ се разнесъл вик:

- Женихът идва, излизайте да го посрещнем!

Мъдрите девици станали и приготвили светилниците си. Неразумните казали на мъдрите:

- Дайте ни елей от вашите светилници, защото нашите гаснат.

Но мъдрите деви им отвърнали:

- Да не би да се случи да не стигне и на нас, и на вас, по-добре идете при продавачите и си купете от тях елей.

Но когато неразумните девици отишли да си купуват елей, в това време пристигнал женихът. Мъдрите девици влезли с него на сватбата и дверите на брачния чертог се затворили. След известно време идват и другите девици и казват:

- Господине! Отвори ни.

Но той им отговорил:

- Аз не ви познавам.

- И така - завършил Господ притчата, - бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Син Човечески.

Друга, подобна притча предложил Господ на учениците Си:

- Синът Човечески - казал Господ - при второто Свое пришествие ще постъпи като човекът, който като се отправил в далечна страна, повикал при себе си своите слуги и им връчил имота си. На един от тях той дал пет таланта, на друг два, на друг - един, на всеки съответно на силите и способностите му, и заминал.

Онзи, който получил петте таланта, ги употребил за работа и придобил с тях други пет таланта. Също така постъпил и онзи, който получил два таланта, като придобил още два таланта.

А онзи, който получил един талант, не го употребил в работа, а го зарил в земята.

След доста дълго време господарят на тези слуги се връща и иска отчет.

Получилият пет таланта отива при него и му казва:

- Господарю, ти ми даде пет таланта. Ето ти и още пет таланта, които аз припечелих с тях.

Господарят му отвърнал:

- Хубаво, добри и верни рабе! Понеже ми беше верен в малкото, над много ще те поставя. Влез в радостта на твоя господар.

Така постъпил и вторият раб. Господарят и него похвалил.

След това идва и третият слуга, който бил получил само един талант, и казва:

- Господарю, аз те знаех, че си жесток човек, защото жънеш, където не си сял и събираш, където не си пръскал, и като се уплаших от тебе, скрих таланта ти в земята. Сега ти го връщам.

Господарят му отвърнал:

- Лукави и лениви рабе! Щом знаеше, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал, не трябваше ли да дадеш среброто ми на търговците, та като се върна, да получа своето с печалбата? Нека да вземат от тебе този талант и да го дадат на онзи, който има десет таланта, защото на всеки, който има, ще му се даде още, а от онзи, който няма, ще се вземе и онова, което има. Негодният раб да бъде хвърлен във външната тъмница: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Като завършил притчата, Господ заявил на всеослушание:

- Който има уши да слуша, нека слуша!

Като напомнил на слушателите Си, че са длъжни постоянно да бодърстват духом, за да не паднат в грях, и действено да употребяват дадените им от Бога сили и способности, за да не останат без отговор на Страшния Божий Съд, по-нататък Господ изобразил и самия съд.

- Когато дойде Синът Човечески - казал Той, - и всички свети ангели с Него, тогава Той ще седне на престола на Своята слава. Пред Него ще се съберат всички народи. Като отдели едните от другите, също както пастирът отделя овците от козите, Той ще постави овците от дясната страна, а козлите от лявата и ще каже на първите:

- Дойдете, благословени от Отца Ми! Наследете Царството, което ви е приготвено от създаване на света - защото Аз бях гладен и вие Ми дадохте да ям; жаден бях и вие Ме напоихте; бях странник и вие Ме приехте; бях гол и вие Ме облякохте; бях болен и вие Ме посетихте; в тъмница бях и вие дойдохте при Мене.

А праведниците ще Му отговорят:

- Господи! Кога сме Те видели гладен и нахранили? Или жаден и напоили? Кога сме те виждали странник и сме Те приели, или гол и облекли? Кога сме Те виждали болен или в тъмница, и сме дошли при Тебе?

А Съдията ще им каже в отговор:

- Истина ви казвам: тъй като вие направихте това за един от по-малките Ми братя, то вие го направихте за Мен.

А пък на онези, от лявата страна, ще каже:

- Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! Защото гладен бях, а вие не Ми дадохте да ям; жаден бях и вие не Ме напоихте; бях странник и не Ме приехте; бях гол и не Ме облякохте; бях болен и в тъмница и не Ме посетихте.

Тогава и те ще Му кажат в отговор:

- Господи, кога сме Те видели гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не сме Ти помогнали?

Но Господ ще им каже:

- Истина ви казвам, тъй като не сте направили това за нито един от Моите по-малки братя, то не сте го направили и за Мен.

- И ще отидат тези - заключил Господ - във вечната мъка, а праведниците във вечен живот.

После Господ се обърнал към учениците Си и им казал:

- Знаете, че след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.

По това време първосвещениците, книжниците и народните стареи вече се били събрали тайно и решили да хванат Господа с хитрост и да Го убият, като определили времето за това преди празника, за да не се разбуни твърде многобройният народ, който се бил стекъл в Иерусалим за празника Пасха от всички краища на Палестина.

На другия ден Господ се отправил към Витания в дома на Симон прокажения.

Тук към Господа пристъпила една жена - грешница, с алабастърен съд скъпоценно миро и изляла това миро върху главата на Господа.

Като видели това, някои от учениците казали:

- Защо е това разпиляване на пари? Можеше това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните.

Но Господ им казал:

- Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене, защото бедните са винаги при вас, но Мен няма да имате винаги. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва и за това, което направи тази жена.

Тропар на Лазарово възкресение:

Уверяващ ни в общото възкресение, преди твоите страдания си въздигнал от мъртвите Лазар, Христе Боже. Затова и ние, носещи знамението на победата, като младенците ти зовем: Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне.

Тропар на Неделя Връбница:

Спогребали се с Тебе чрез Кръщението, Христе Боже наш, се сподобихме с Твоето възкресение и възпяващи, зовем: Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне.

Кондак:

На престол на небесата и на осле на земята носен, Христе Боже, си приел похвала от ангелите и песен от децата, зовящи: Благословен си, които идваш да призовеш Адама.