Преходен е образът на тоя свят

 

Учениците посочиха на Господа красотата на сградата и утварите на храма, а Той рече: ще дойдат дни, когато няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат (Лук. 21:6). Това е надписът под всичко красиво на тоя свят. На външен вид изглежда трайно и вечно. Но след някой друг ден, гледаш, сякаш не е имало нищо – и красотата повяхва, и силите се изтощават, и славата помръква, и умовете се похабяват, и дрехите се износват. Всичко носи в самото себе си разрушителна сила, която не бездейства като неразвито семе, а е в непрестанно действие, и всичко тича към края си. Преходен е образът на тоя свят (1 Кор. 7:31). Наистина, човек ходи като сянка, събира и не знае, кому ще се падне то (Пс. 38:7 – слав.). А ние все се суетим, все тичаме нагоре-надолу и грижите ни нямат край. Наоколо постоянно срещаме уроци, но все си знаем своето – сякаш сме слепи и не виждаме нищо. А и наистина сме слепи или ослепени – не очакваме, че и ние, и всичко, което ни заобикаля и което притежаваме, ще има край. И какво още? Като сме се обзавели, както ни се струва, добре, сме уверени, че стоим твърдо като на скала, но положението ни е по-скоро такова, сякаш стоим в тресавище и всеки миг ще потънем. Но не чувстваме това и се отдаваме на безгрижно наслаждаване на сегашното, сякаш то ще съществува винаги. Нека се помолим, Господ да отвори умните ни очи, та да видим всичко не както изглежда, а както си е.

 

Светител Теофан Затворник