Време на страдания

 

След като каза, че Син Човеческий ще се яви в деня Си като светкавица, която, кога блесне, мигновено осветява цялата поднебесна, Господ добави: Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род (Лук. 17:25). От последващото се вижда, че това, трябва да пострада, трябва да предшества явяването на Господа в слава. Следователно, цялото време до този ден е време на страдания на Господа. Той пострада лично през едно определено време, а след това страданията Му продължават в лицето на вярващите – страдания, свързани с раждането на вярващите, с възпитанието им в духа и опазването им от вътрешни и външни вражески действия; защото съюзът между Господ и Неговите не е само мислен и нравствен, а е жив, заради който всичко тяхно се възприема и от Него като Глава. Като изхождаме от тази мисъл, не може да не видим, че Господ наистина много страда. Най-чувствителните скърби са паденията на вярващите; още по-чувствителни за Него са отпаданията от вярата. Но това са заключителни наранявания; а постоянните стрели са скърбите и съблазните и колебанията на вярата от неверие. Речите и писанията, дишащи неверие, са нажежени стрели на лукавия. Понастоящем лукавият се е сдобил с много ковачници за коване на такива стрели. Сърцата на вярващите изпитват болка, бивайки поразявани от тях и виждайки пораженията на другите; заедно с тях и Господ изпитва болка. Но ще се яви денят на славата на Господа – тогава ще излязат наяве тайните на мрака и страдалите ще се зарадват заедно с Господа. Но дотогава трябва да търпим и да се молим.

 

Светител Теофан Затворник