СНЕМАНЕ НА ВРАЖЕСКИЯ ТОВАР ОТ ДУШАТА

 

Ето, ти се молиш, молитвата ти върви успешно, имаш вътрешно свидетелство, че Господ и я чува, и благоволи към нея, имаш мир на помислите, леко и сладостно ти е на сърцето, но ето че в края на молитвата ти, поради някакво съвсем малко разслабление на сърцето и помислите ти, в сърцето ти нахлува някакво тежко бреме, разслабващ сърцето огън и чувстваш и голяма тежест от молитвата, и отвращение от нея вместо предишната лекота и предразположение към нея. Не се отчайвай, приятелю, това са козни на врага, който обича да ни се присмива, особено в края на благочестивите ни занимания, за да изпаднем в униние и да счетем всичките си предишни трудове в святото дело за отишли напразно. От това се научи занапред да не угасяш духа си нито за миг в продължение на молитвата, да се молиш с дух и истина, неотслабващо и да не лъжеш Господа на молитва с нито една дума, тоест да не произнасяш притворно, лицемерно нито една дума, нека цялата ти молитва бъде израз само на истината, тръба на Светия Дух, и с нито една дума да не служи на вражеската лъжа, да не бъде орган на дявола. А за снемане на вражеския товар от душата ти и за угасяване на огъня му се помоли сърдечно на Господа, като от сърце признаеш пред Него вината си - лицемерие по време на произнасяне на молитвата - и ще получиш облекчение и мир. Не бъди припрян, мирно казвай и върши всичко. Ще успееш. Врагът ни подтиква да бързаме и ни смущава, защото от смутната припряност няма полза.

 

Св. Праведни Иоан Кронщадтски