Кога е силна душата?

 

Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност; когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му (Лук. 11:21-22). Това иносказание обяснява как Господ унищожава бесовската власт над душите. Докато душата е в грях, съответен зъл дух я владее, макар невинаги да показва явно това. Той е по-силен от душата, затова и не се бои от опълчване от нейна страна, властва и тиранства над нея без съпротива. Но когато Господ дохожда в душата, привлечен от вярата и покаянието, тогава разкъсва всички сатанински окови, изгонва беса и го лишава от всяка власт над душата на такъв човек. И докато тази душа служи на Господа, бесовете не могат да я надвият, тъй като тя е силна чрез Господа, по-силна е от тях. А когато душата сбърка и се отдръпне от Господа, бесът отново я напада и я надвива и тя става по-бедна от преди. Това е всеобщият невидим ред на явленията в духовния свят. Ако биха са отворили умните ни очи бихме видели световната бран между духовете и душите; побеждава ту едната, ту другата страна, в зависимост от това, дали душите общуват с Господа чрез вяра, покаяние и ревност за добри дела или се отдръпват от Него чрез нерадение, небрежност и охлаждане към доброто.

 

Светител Теофан Затворник