СТРАСТИТЕ ПО ДУХОВНОТО СИ УСТРОЙСТВО СА ЗАРАЗНИ

 

Страстите по духовното си устройство са заразни. Например злобата, още неизказана с думи, неизразена на дело, а само криеща се в сърцето и отразяваща се леко на лицето и в очите, вече се предава на душата на този, към когото изпитвам злоба, и е забележима за другите; смущавам се от страст, смущението ми докосва и сърцето на друг, осъществява се някакво духовно преливане на нечист поток от едно духовно вместилище в друго. Унищожиш ли в себе си страстта към брата, тя ще се унищожи и в него. Успокоиш ли се сам, ще се успокои и той. Колко тясна е връзката между душите! Верни са думите на апостола: Ние сме членове един другиму (Еф. 4:25) - членове или едно тяло сме ние многото (1 Кор. 10:17). Целият човешки род е от една кръв (вж. Деян. 17:26). Затова божествената заповед изисква: Възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:39). На взаимното чувство или разбиране на душите ни се основава действието или бездействието на проповедническите думи - ако проповедникът говори не от сърце, лицемерно, слушателите с вътрешния си усет разбират несъответствието на думите на проповедника със сърцето му, с живота му, и словото няма силата, която би могло да принесе, ако проповедникът го произнесе сърдечно, особено ако сам изпълнява на дело словото си. Между човешките души съществува твърде тясна вътрешна връзка и общуване. Затова добрите, благочестиви, сърдечни разположения и особено добрите дела се предават на душите на другите.

 

Св. Праведни Иоан Кронщадтски

Моят живот в Христа