Светител Теофан Затворник

 

Различие между вероизповеданията

 

Някои казват: „И Православието, и протестантството, и католицизмът са едно и също!” Но нима наистина е така? Истината е една. Нима има сто пътища? Пътят е един. Нима има сто богове? Един е Бог, една е вярата, едно е кръщението. Така че, как всичко това ще е едно и също? Излиза, че и вероизповедание, в което няма свещенство, няма свето причастие и покаяние, е равностойно на нашето. Такава филантропия на нищо не прилича! Поради това, че не могат да отговорят на въпроса, какво представляват другите вероизповедания, тълкуват криво и разбират неправилно категорично вярното... Вижте какво се случва във фотографията. Естественото лице на човека е най-верният му образ. Фотографите го снимат, после го отпечатват. А междувременно при един се получава прекалено тъмно, при друг – прекалено светло. Един не е улучил фокуса, а друг не е поставил дадено лице в подходяща за него поза. Но има и снимки, които във висока степен съответстват на оригинала. А ретушът колко още променя чертите на лицето! Като разглеждаме тези снимки, нима можем да кажем, че всички те са еднакви, когато сред тях има и такива, на които самият сниман не може да се разпознае. Бог рече на Моисея: Гледай да направиш (скинията) по образеца, що ти бе показан (Изх. 25:40), и бе така до Христовото пришествие. Като дойде, Господ свали от небето друга скиния, светата вяра и Църквата, построена по плана, който Той бе видял и чул на предвечния съвет на триипостасния Бог. Но се появиха своеволници – фотографи: „Я да направя ретуш”, „Я да направя нови снимки” – и направиха куп глупости. Ликът на Църквата е един, а на самоделните снимки направени от един, са се получили две глави, на снимките направени от друг няма нито ръце, нито нозе; тук очите са променени, там дрехата е съвсем различна, и т. н., а при всички надписът е един: църква. Гледаш, гледаш и си казваш: „Не, това не е тя”. Редно ли е след това пазещите оригинала на Църквата да поставят себе си в една редица с другите?

Но какво ни интересуват другите? Нека оставим Домоуправителя да се разпореди с тях. Той ни дава осезаемо свидетелство, че оригиналът е у нас – това са видимите за всички дарове на чудотворства, прозорливост, нетление на мощи, свръхестествени явления. Какво още да искаме? Господ не ще започне да поощрява лъжци. Господ е с нас и Духът Му обитава в Църквата ни, следователно, тя е истинската, спусната от небето и въдворена на земята Църква. А за другите Господ знае. Той не разкрива Съдбите Си. Ще дойде ден, когато ще извади на виделина всичко тайно, а засега ни е достатъчен и лъчът на несъмнено удостоверяване на истинността на вярата ни.