Свети Софроний, Епископ Врачански

 

На Рождество Христово

 

 

Ето, благовестя ви голяма радост,
защото днес ви се роди Спасител
(Лук. 2:10, 11).

 

Благослови, отче!

Благочестиви християни! Идете сега с лекокрилия си ум над Витлеемската пещера, за да чуете какво казва архангел Гавриил на Витлеемските пастири. Той им казва ясно: Ето, благовестя ви голяма радост, която ще развесели целия свят. Ето, тя прогони смъртната тъмнина. Ето, дяволското царство бе потъпкано. Ето, адът освобождава всички души, които бе погълнал. Ето, заключеният рай се отвори; защото днес се роди великият Съветник на ангелите, силният Началник на бъдещия век, Спасителят на човешкия род, за Когото всички пророци предсказаха. Ето, днес се роди Небесният Цар заради човешкото спасение, във Витлеем Иудейски с голяма слава от безброй ангели. Ето, днес се покланят на Бога първо пастирите, а след това и мъдреците, както ще чуете сега от днешното Евангелие.

 

От Матей, зачало 3

 

А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: да е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме тук да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

Тълкувание 

Христос се родил във Витлеем Иудейски, когато приключило царуването на иудиното племе и царувал Ирод, който бил идумеец, а не иудеин, точно както били казали пророците: „Когато се свърши царството на Иудиното племе, тогава ще се роди Христос.“ И като се родил, трима влъхви, тоест трима персийски царе, които били идолопоклонници, дошли в Иерусалим от изток да се поклонят на Христа, за голямо осъждане на евреите, които гонели Христа. Тези влъхви знаели от Валаамовото пророчество (виж: Числ. 24:17), че когато изгрее звездата от изток, ще се роди силен Цар, и затова били дошли да Го видят. Както питали и в Иерусалим: Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Но да не мисли някой, че тази звезда е била като тези, които виждаме сега; тя е била някаква Божия сила, защото, когато влъхвите вървели, и тя се движела, а когато почивали, и тя стояла на място. И се движела от изток на юг, накъдето вървели и влъхвите. И като стигнали до Иерусалим, звездата по Божия воля спряла, за да ги накара да питат за Христа и да се разчуе за какво са дошли. Но като питали, смутил се не само Ирод, но и целият Иерусалим, като чули, че се е родил велик цар. Ирод се смутил, защото бил другоплеменник и мислел, че ще изгуби царството, понеже знаел, че е недостоен да царува. А евреите се смутили, понеже били лукави и не гледали какво пишат пророците, та да се радват за това, че им се е родил цар да ги опази. Когато Ирод попитал учените евреи къде ще се роди Христос, те му казали, както пишат пророците, че Христос ще излезе от малката и скромна Иудина земя, която сега стана много прочута заради Христа; защото хора от цял свят идват да се поклонят на светия Витлеем. И както пророците казали, че Христос ще излезе от Иудината земя, така и Той не седял във Витлеем, а излязъл в Назарет, който после опазил, и наставлявал хората като истински цар, а не като другите царе, които са вълци и грабители. Тогава Ирод, като намислил да убие Христа, се боял от евреите – да не би да скрият Детето (Христос), като си мислят, че Той ще ги избави. Затова тайно повикал влъхвите и ги разпитал за времето на появяване на звездата; защото тя се явила на влъхвите много преди Христовото раждане, тъй като влъхвите живеели много далеч и тя трябвало да ги доведе когато Христос се роди, та да Му се поклонят докато Той още е в пелени. И когато ги пуснал, Ирод им поръчал да му съобщят, щом Го намерят. Щом излезли от града, звездата пак им се явила и като ги завела при Младенеца, слязла от височината до самата Му глава. И като видели това, те се зарадвали, че са намерили Този, Когото търсели. И като влезли, намерили Детето да лежи повито в пелени в яслите, поклонили Му се и Му подарили злато, ливан и смирна. Злато – като на цар, ливан – като кадило на Бога, а смирна – като на смъртен, с която евреите намазвали телата на починалите, за да не изгниват. Защото Валаам е казал за Христа: прострял се е, лежи като лъв (Числ. 24:9), нарича лъв царуването Му, а лежане – смъртта Му. И като дали на Христа дара, Бог им явил насън да си тръгнат по друг път и да не ходят при Ирод. И те без да се уплашат от преследване от страна на Ирод, си тръгнали по друг път към родината си и там открито проповядвали, че се е родил Христос, Който ще избави света от дяволското робство.

 

 

Поучение 

 

О, радост голяма, неизказана и силно желана от незапомнени времена! Погледнете сега във витлеемската пещера. Но какво голямо нещо ще видите? Ето вътре едно малко Дете лежи повито в ясли. Но дали То е нашият Спасител? Архангел Гавриил ясно казва, че Той е спасителят на целия свят. И пророк Захария ни казва да се радваме, защото нашият Цар идва да ни спаси (Зах. 9:9). О, пророче Божий! Това ли е Христос, нашият Цар? Но така ли се раждат царете в пещери? Щом като това е нашият Цар, къде Му е царското обзавеждане и велможите? Там виждаме само Иосиф и едно осле, на което пътувала непразната Дева Мария. О, голямо чудо! Виждате ли на какво място се ражда Христос, Небесният Цар? В едно малко и сиромашко село, а не в голям и славен град. Помислете, може ли да съществува по-голямо смирение от това? Бог да се повие в пелени и да легне в ясли на добитък! А не на престол от слонова кост като Соломон (3 Царств. 10:18) или на лъвска каляска като Аврелий, а с голяма кротост, с мир и тишина, с каквито никога не е идвал на земята, както сега. Той някога дошъл в рая по пладне, но не с гняв, изпъдил Адам от рая и го осъдил да се храни с пот. Дошъл при Ноевите потомци, когато правели кулата, и като им смесил езиците, ги разпилял по целия свят. Дошъл в Содом и го направил на прах и пепел, а сега дойде с голяма кротост, не да съди, а да ни избави от Адамовото осъждане, не да ни мъчи, а да се мъчи за нас и да ни избави от идолопоклонството и от дявола. Защото преди Христа целият свят почитал за бог дървета, камъни, човеци, домашни и диви животни, лук, чесън и много други такива неща и като умирали, всички отивали в ръцете на дявола. И по цялата земя е имало сякаш тъмнина и всички хора са ходели по нея като слепи и не са знаели как да се избавят от тази тъмнина и как да се отърват от дявола. Затова Бог трябваше да се роди от Света Дева Мария, да стане човек и да избави света. И като се роди, просвети цялата земя и избави човешкия род от дяволското робство. О, наше голямо благополучие и веселие! Вижте какво проклятие е имало тогава, а сега какво благословение и какъв мир има между Бога и човеците. Сега я няма предишната тъмнина на идолопоклонството, а всичко грее от светлина и правдина.

Така че дори и дяволските идоли онемели. Защото когато след Христовото рождество римският император Август попитал делфийския идол Аполон, защо вече не дава отговор, като го пита за нещо, той рекъл: „Христос ми заповядва вече да не приказвам, а да ида в ада. Затова мълча и ето, отивам в ада“. Императорът много се почудил на това и като се прибрал в Рим, направил на Христа жертвеник с надпис: „Жертвеник на новородения Бог“. Наистина не може да се изкаже лесно колко неизброими блага получихме от Христовото раждане. Защото Той не само ни просвети и ни упъти към истината и не само ни избави от дявола, но и ни направи наследници на безкрайното Си Небесно Царство. За което сме длъжни винаги да благодарим на Бога и гръмогласно да казваме: „Чуйте всички народи, които живеете по земята, чуйте и разберете, че Бог изля върху нас голямата си милост, избави ни от дявола и ни подари Небесното Царство. Нему слава във вечните векове, амин“.

 

 

„Поучително Евангелие“

Славянобългарски манастир

„Св. Вмчк Георги Зограф“, 

Света Гора, Атон, 2007 г.