Светител Теофан Затворник

 

Слово в Четвърта неделя след Петдесетница

Истинският живот е в предаването себе си на Господа

 

Как да изпълним заповедта на апостола:
както преди работехте на греха,
така сега работете на правдата

 

Колко милостив и снизходителен е Господ към нас! Колко много е правил и прави Той за нас, – и колко малко иска! С образа Си ни е украсил, всичко е покорил под нозете ни; когато сме паднали, Сам е благоволил да дойде при нас и да пострада за нас, и ни е оградил с всички спасителни средства в Светата Си Църква; по всякакъв начин ни ръководи по пътя на правдата и, като ни опазва тук, обещава на покорните вечното Царство. Малко ли е всичко това? А колко иска от нас? – Не повече от това, което ние доброволно даваме на греха-губител, когато сме му предани. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ – учи апостол Павел. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела, както чухте в днешния Апостол (Рим. 6:19). Тоест поработете на Господа поне с такова усърдие, с каквото сте работили на греха.

Не мисля, че някой ще се откаже от такова неголямо изискване. Но може би не за всеки е ясно в какво именно се състои това изискване. Ще ви поясня съдържанието му накратко.

Апостол Павел го определя с думите: както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата, така сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата. Членовете – това са частите на нашия душевно-телесен състав, или органите на тялото ни и способностите на душата ни. Значи, ако изброим тези органи и способности и покажем как всяка от тях може да работи на Господа в противоположност на работата на греха, то от само себе си ще се обясни, какво именно изисква от нас Господ.

Телесният ни живот има следните страни: сетивност – зрение, слух, обоняние, осезание, вкус; движение – на ръцете, нозете и на цялото тяло; на труда и отдиха, на съня и бодърстването; плътотворене, употребяването на храна и питие; органи на словото. Душата има следните способности: въображение и памет, смисъл и разсъдък (действия на ума), пожелания и начинания (действия на волята), усещания и естетически наслади (действия на сърцето); и над всички тях са силите на духа, обърнати към Бога – съзерцаване на Бога, съвест, услаждане с Бога.

Когато човек работи на греха, то му работи с всички телесни действия и способности, така че, когато се обръща към Бога, може и трябва с всички тях да работи на правдата. Това е естествено. Където е човекът със своето съзнание и сърце, там е той с цялото си същество. В разнообразния си състав човекът прилича на гъба и попива в себе си влагата, в която сам се потапя – или тлетворната отрова на греха, или животворните стихии на Божията правда. Ето как става това.

Ние имаме сетива – очи, уши, обоняние и прочее. Когато човек работи на греха, той насочва всички тези органи към онова, което носи печата на греха и го подхранва: очите гледат сладострастно, ушите обичат да слушат услаждащи думи и песни, обонянието – да обонява аромати, възбуждащи похотта. Оттук – неопазването на очите, жажда за приятни впечатления, нега на кожата и прочее. А когато той се отвръща от греха и се започва да работи на правдата, тогава окото се въздържа от гледане на нещо неподобаващо, ухото – от слушане на похотни думи и той се обръща само към святото и спасителното – виждането на свещени изображения и слушане на свещени песнопения – и всички други чувства се свързват, за да се получават колкото може по-малко впечатления и по-малко разсейване и за да има душата повече свобода да бъде сама в себе си с възлюбения Господ. Така чувствените органи започват да работят на правдата.

Ние имаме способността за движение – на ръцете и нозете, потребност от труд и почивка, сън и бодърстване. Когато човек работи на греха, виждате ли от какъв вид са движенията му?... Той обича разходки, игри и танци, или още по-лошо – предаден е на хищничество и грабеж, или на леност и сънливост; у някои денят е превърнат в нощ, а нощта – в ден. Като се започваме да работим на правдата, се задължаваме да се движим само по пътищата на правдата: да си определим мяра за сън и бодърстване, труд и почивка, да определим местата, на които ще ходим и защо ще ходим; вместо танци, да обикнем поклоните, вместо безцелните разходки – ходенето в храма и в местата на бедност и страдание; да приучим ръцете си да работят и да дават милостиня; да отнемаме част от времето за сън и да го посвещаваме на молитва и прочее.

Ние имаме потребност от плътотворене или от употребяване на храна и питие. Който работи на греха, се отдава на преяждане, ядене на сладки неща, пиршества и гощавки, пиянство и т.н. Като се пороби на правдата, трябва да обикне въздържанието, за да вкусва храна и питие с мяра – и според устава на Църквата.

Имаме орган на словото. У грешниците и думите са грешни. Оттук – пустословие, празнословие, одумване и осъждане, смехове, шеги, остроумничене и даже кощунство. Но който е решил в сърцето си да угажда на Господа, той точно изпълнява заповедта: никаква гнила дума да не излиза из устата ви (Ефес. 4:29), като помни колко много зло идва от езика.

И така, член след член, цялото тяло се поробва на правдата и се превръща във вярно оръдие за спасение на търсещите Господа. Справедливо казват светите отци: пороби тялото на духа – и ще видиш какъв приятел и съработник ти е то.

Но както дейностите на тялото, така и всички способности на душата, трябва да се поробят на правдата заради пълното благоугаждане на Бога. Въображението, което обича да мечтае и да се любува на неподобаващи образи, трябва да го вържем чрез трезвението и съсредоточаването на вниманието, като препашем, както заповядва апостлът, чреслата на ума си (1 Петр. 1:13). Паметта, натъпкана със страстни предмети, трябва да очистим и да напълним със свети спомени. Ума, своеволен и склонен към лъжливи предположения, – да покорим на богооткровеното учение и да го украсим с познанието на истината, за да мисли за всичко и всичко да разбира, както е заповядал Господ. Волята, своенравна и предадена на страстите, да подчиним на игото на заповедите, за да желае и да предприема само онова, което е съобразно с всесвятата Божия воля. Сърцето, склонно към чувствени красоти, да го отклоним от тях и да създадем в него стремеж само към святото и небесното, за да го подготвим по този начин към вкусването на небесните блага.

Така – способност след способност, и душата изцяло ще се покори на правдата. Който така устрои себе си, той и с душата, и с тялото си ще работи на Господа и ще стане верен изпълнител на заповедта на апостола – да поробим на правдата всичките си членове, в противоположност на поробването им на беззаконието.

Сега вие разбирате какво се иска от нас с думите на апостола: както предоставихте членовете си да бъдат роби на нечистотата, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата.

Не считам за нужно да добавям някакво убеждаване. Това дело е така очевидно, че от само себе си задължава всяка съвест, пожелала искрено да работи на Господа. Само едно ще добавя. Вижте накрая докъде води грехът и къде води правдата? Или какъв е плодът на едното и на другото. Днес апостолът посочва, че краят на греховните дела е смъртта, а плодът на правдата е животът (Рим. 6:23). – Тоест грехът убива, правдата животвори. Виждали ли сте как, когато върху някой метал излеят силна киселина, тази киселина започва малко по малко да разяжда и да разлага съставните му части и, накрая, съвсем разяжда тялото, което е изглеждало твърдо, така че не може и да се разбере какво е било преди това. Ето, точно такова действие оказва грехът върху нашето същество. Когато влиза в нас, като някаква отрова, той разлага душата и тялото ни, и всяка част на душата и тялото, и с това погубва човека. Както в парник, пълен с разнообразни растения и цветя, пуснатият студен или тлетворен въздух убива растение след растение, само като се докосне до него, така и грехът погубва способност след способност в душата и сила след сила в тялото. Струва ми се, това е достатъчно основание да се избягва грехът.

Напротив, както пролетната топлина и влага оживяват всичко, което е замряло, докато трае зимата, така всичко, убито от греха, оживява в състава на нашето същаство, когато духът ни се обръща към Бога и се посвещава на благоугаждане на Бога. Защото тогава Слънцето на правдата възсиява в ума – полъхът на Божествената любов съгрява душата ни, животворните стихии на Божията благодат проникват и освежават всички сили на душата и тялото ни. Бог е извор на живота. Който предава себе си на Господа, е един дух с Господа и пие с пълни шепи водата на живота от този непресъхващ извор. Само на такъв е присъщ истинският живот. Или само такъв живее. У другите има само призрак на живот, макар те да показват много действен и сякаш многообразен живот.

Господи! Изпрати Твоята светлина и Твоята истина – за да можем ясно да различаваме пътищата на живота и смъртта, доброто и лукавото, огъня и водата и, като се умъдряваме за спасение, с желание да се поробваме на правдата, освободени от греха, та да не царства грехът в тленното ни тяло и да не му се подчиняваме в неговите похоти. Амин.

 

19 юни 1860 г.

Светител Теофан Затворник

Творения, том 2 (предстои да излезе)