Свети Софроний, Епископ Врачански

В двадесет и първа Неделя,
след петдесетница, за четирите
вида семе на сеяча

 

Блажен, който слуша словото Божие

и го изпълнява

(ср. Лук. 11:28).

Благослови, отче!

 

Различните църковни поучения приличат на райска градина, в която има различни благоухайни цветя и дървета. Защото както те носят на душата приятен аромат и наслада, така и Свещеното Писание носи на душата наслада и научава всеки човек на добро, тоест научава маловерния да вярва добре, мързеливия ­ на труд, блудника ­ да живее чисто, грешника ­ на покаяние, глупавия ­ на ум, сиромаха или богаташа ­ да търпи. И така Божественото поучение учи всеки на добро. Затова на всеки празник и всяка неделя трябва да тичаме в Божия храм, за да слушаме Божественото поучение на светите пророци и апостолите. И каквото слушаме, трябва да го изпълняваме, за да покажем плод. Защото, ако ходим на църква само с тялото, а умът ни скита по различни светски неща, тогава приличаме на онези, които не са ходили на църква, и затова ще бъдем осъдени както онези, които са слушали Божието слово, но не са показали плод, както ще чуете сега от Евангелието.

 

От Лука, зачало 35

 

Рече Господ тази притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

 

Тълкувание

 

Ето, днес се изпълни Давидовото пророчество: Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки (Пс. 77:2). Ето че Христос отваря устата Си и говори с притча, защото хората имат навика, като чуят притча, да слушат по-внимателно и да търсят скрития смисъл, понеже притчата има скрит смисъл ­ едно казва, а друго се разбира ­ чрез образа на видимото говори за невидимото, както тук чрез образа на семето говори за Божието слово. Тоест, сеячът е Иисус Христос, Който излезе от небето, от Божието лоно, от което никога не се е отделял, и дойде при нас, Който с Божеството Си (Божествената Си природа) е навсякъде и всичко изпълва, не че Бог е бил някъде и е дошъл при нас, Той не преминава от място на място, понеже е навсякъде, но като казваме: “дойде”, имаме предвид, че се роди на земята и се яви с тяло. И като дойде, не дойде да ни погуби, а да посее Своето учение в нашите сърца, учение, което се прочу по целия свят. Защото преди това и пророците поучаваха, но от Светия Дух и казваха: Така казва Господ. А Христос поучаваше от Себе Си и казваше: Казвам ви. Ето това семе пося Христос и след Него ­ апостолите и църковните учители. Но както тогава, така и сега това семе рядко пада на добра земя. Затова три четвърти от него загива, а една четвърт пониква, както казал Христос с днешната притча, която апостолите не разбрали, а помолили Христа да им я разтълкува. А Той им казал: “Понеже искате да разбирате Божиите тайни, ще ви се даде като на достойни, а на онези, които си мислят, че ги знаят, и не питат, няма да им се даде; защото са недостойни и им се струва, че виждат, но не виждат, и слушат, но не разбират, и това е за тяхно добро, защото, ако знаят кое е добро и не го правят, ще бъдат осъдени по-лошо”. Тогава Христос разделил онези, които ще погинат, на три части и рекъл: “Първото семе, което падна край пътя, показва, че както утъпканият път не покрива зърното, а то остава отвън и птиците го изкълвават, така е и всеки човек, който има жестоко, кораво, сърдито сърце и сух като утъпкан път ум. Там Божието слово не може да бъде покрито и да даде плод, а остава навън и дяволът го грабва. Второто, което падна на камък, означава всички онези, които слушат Божието слово и му вярват, но вярата им не пуска корен и скоро изсъхва. Понеже нямат влага (здрав разум), те и светите Тайнства приемат радостно, ама не с разсъждение и самоизследване, а само от слаба воля, като някакъв обичай. Защото, щом срещнат малка трудност или притеснение, веднага отпадат духом, предават вярата си и отпадат от Бога. Третото, което падна между тръните, означава онези, които слушат и приемат Божието слово, но от голяма грижа за много богатство и за други телесни удоволствия и светски веселби го потискат като тръни и то не дава плод. Виждате, че Божието слово се задушава не от богатството, а от голямата грижа за него. Не богатството носи гибел на човека, а голямата грижа за него. Защото мнозина богати, които са били милостиви към сиромасите, са получили Небесното царство. От голямата грижа за богатството сърцето се стеснява, а от много ядене и пиене тялото се отпуска и така Божието слово се задушава в човека като от тръни и не дава плод. Това бяха трите части, които няма да получат спасение; защото падението на човека произлиза от три неща: от славолюбие, сребролюбие и сластолюбие, както деница и Адам паднаха поради славолюбие, предателят Иуда ­ поради сребролюбие, и богаташът, който всеки ден пируваше бляскаво (Лук. 16:19) ­ поради сластолюбие”. И след като посочил трите части на човешкото падение, накрая Христос посочил четвъртата, спасявана част, като я сравнил с добрата земя, за да имаме надежда и да знаем, че и лошият човек може да стане добър, и рекъл: “Четвъртото, което падна на добра земя, посочва онези, които слушат Божието слово с добро сърце и го държат в сърцето си, с което се пазят от всички лоши дела; те дават стократен плод с добродетелите си”. Ето как трите части загиват, а едната се спасява. Божието слово бива проповядвано еднакво на всички ни, но в един загива, а в друг се развива. И грешката не е в Божието слово, но в нашето разположение.

 

Поучение

 

Християни, проповядването е от голяма полза за християнската ни вяра. Защото с такова проповядване апостолите убедиха целия свят, а след тях светите отци и други проповедници обърнаха множество хора към Христа. Така и до днес църковните учители ни поучават от Свещеното Писание да държим добре пречистата си вяра и да пазим чисто християнския ни закон, а ние не принасяме никакъв плод от това душеполезно поучение, защото някои от нас казват, че онези, които ни поучават, са недостойни, и затова никой не ги слуша, нито пък принася  плод. Братя християни, не трябва да гледаме колко достойни са тези, които поучават, а трябва да слушаме какво ни учат. Защото и апостол Павел казва на проповедниците: “Учите хората да вършат добро, а вие вършите зло”. Но Павел не казва, че Божието слово остава безплодно поради това, че го проповядват недостойни хора, а нарежда на проповедниците да живеят чисто и да вършат онова, на което учат. Както и Христос казал на еврейските книжници: “Горко вам, лицемери, защото товарите човеците с тежки товари, а сами не искате и с пръст да ги помръднете” (ср. Мат. 23:4). С това Христос укорява не учените им, а лукавството им. Защото рекъл на обикновените евреи: Всичко, що книжниците ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат (Мат. 23:3). Затова и ние не трябва да гледаме как живеят и колко достойни са онези, които ни поучават, а трябва само да ги слушаме и да изпълняваме каквото ни казват. Защото ако не постъпваме така, както ни поучават, то дори и да е ангел този, който ни поучава, пак няма да ни е от полза; ако ли пък постъпваме, както ни учат, то дори този, който ни поучава, да е най-големият грешник, пак ще принесем стократен плод. За нас е все едно дали този, който поучава, е грешен или праведен; защото той не казва нещо свое, а ни съобщава онова, което Бог иска и което Бог ни заповядва да правим. Затова, когато слушаме Божието слово, да не гледаме какъв е човекът, който проповядва, колко е начетен и дали говори от личния си опит, а да гледаме според поучението да се поправим от някое лошо дело, да слушаме Божиите поучения и да ги приемаме в сърцето си като на добра земя; защото Бог иска спасението на всички ни. Той никого не кара насила да се спасява, а приканва всекиго чрез закона и Свещеното Писание, което е път към нашето спасение. Бог ни обещава Небесното царство и ни заплашва с вечна мъка, за да се обърнем от злото към доброто. Защото Божието слово и днес има силата да обръща неверните към вярата, да упътва грешниците и да наставлява на всяко добро. Но ако не го слушаме и не го изпълняваме, нямаме никаква полза, нито надежда за спасение, ако ли пък го слушаме и приемаме, тогава сърцето ни е като добра земя и принася стократен плод с Божия помощ. Нему слава във вечните векове, амин.