Свети Софроний, Епископ Врачански

в Неделя преди Въздвижение
на честния и животворящ
Кръст Господен

 

Изследвайте Писанията

и ще намерите живот вечен

(ср. Иоан. 5:39).

Благослови, отче!

 

Благочестиви християни, нашата православна вяра ясно е доказана от Писанието на закона и пророците и е удостоверена от Божиите преславни чудеса, от апостолите, от църковните учители, от мъките на светите мъченици и от кръстното Христово разпятие, което Моисей, предизобрази с издигнатата змия, както ще чуете сега от днешното Евангелие.

 

От Иоан, зачало 9

 

Рече Господ: никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

 

Тълкувание

 

Когато Иисус Христос казал на Никодим колко необходимо е кръщението за човешкото спасение, Никодим не успял да Го разбере. Затова Иисус рекъл: “Не можете да разберете земното кръщение, а ако ви кажа за небесното Ми раждане и Промисъл, как ще го разберете при положение, че никой не е ходил на небето, освен Онзи, Който слезе от небето, Синът Човечески, Който и сега е на небето?” (ср. Иоан. 3:12, 13). Никодим не вярвал, че Иисус Христос е Бог, а Го мислел за някой пророк. Затова Иисус му рекъл: “Разбери, Никодиме, че Аз съм Бог и човек, дошъл съм от небето и съм на всяко място. Не съм пророк, о, Никодиме, за какъвто ме мислиш. Защото нито един пророк не е ходил на небето, а всички са умрели и са изгнили в земята като всички хора. Само Синът Човечески слезе от небето, за да спаси хората от дяволското робство”. Той се нарекъл Син Човеческий, защото приел човешко тяло; а Син Божий се нарича, защото Бог Отец Го родил със слово (мислено) преди всички векове и времена. Но както първото Му раждане от Бог Отец не може да се постигне с човешки ум, така и второто Му раждане от Света Дева Мария е непостижимо. Защото Той непостижимо слезе от небето с Божествената природа, която облече с човешка природа от Дева Мария, и се яви на земята като човек с две естества: Божествено и човешко. С човешкото страда, разпна се, умря и бе погребан, а с Божественото слезе в ада, потъпка смъртта и възкръсна от гроба. С Божественото дойде невидимо от небето, а с човешкото отиде видимо по-високо от всички небеса и седна отдясно на Бог Отец, където си беше и откъдето ще дойде пак с голяма слава, за да съди целия свят.

Той предсказа кръстната Си смърт с Моисеевата издигната змия в пустинята, която бе предобраз на Иисус Христос. Когато евреите излезли от Египет и били в Едомската пустиня, милостивият Бог им давал манна от небето и те ядели до насита. Но след като се насители, започвали да хулят Бога и Моисей и казвали: “Докога ще ядем манна? Защо Бог не прати хляб, месо и други ястия?”. Тогава Бог се разгневил на неблагодарността им и им пратил много змии, които ги хапели и те веднага умирали. Като видели тази напаст, евреите отишли при Моисей и му казали: “Съгрешихме, че говорихме тежки думи против Бога и против теб, но помоли се на Бога да ни избави от това зло”. Тогава Моисей се помолил и Бог му казал да отлее една медна змия и да я окачи на висока дървена върлина насред стана. И който бъде ухапан от змия, да отива бързо до дървото, на което виси змията, и като я погледне, няма да умре. А който ухапан не може поради болест да отиде близо до дървото, нека погледне отдалеч и ще оздравее (вж. Числ. 21:4­9).

Дървото, на което висяла змията, било предобраз на честния Кръст Христов, а змията ­ на Христовото тяло. Защото както медната змия нямала отрова, но изцерявала ухапаните от отровата, така и Христовото безгрешно тяло изцери греховете на онези, които повярваха в Него. Както евреите се избавяли от смърт, като гледали медната змия с телесни очи, така и ние се избавяме от вечна мъка, като гледаме разпнатия Христос с душевните си очи, както там змия ухапвала и пак змия изцерявала, така и тук човекът Адам донесъл на света смъртта, а Богочовекът Иисус Христос донесе вечен живот. Затова Христос правилно оприличил Своето разпъване на Моисеевата змия и рекъл: “Както Моисей издигна змията на дървото, за да я гледат евреите и да се избавят от смъртта, така и Христос се възнася на кръста, за да Го гледаме с вяра и да имаме живот вечен”. Той се издигна на кръста, там освети въздуха и се прослави като на висок престол. Евреите Го приковаха към кръста, за да Му нанесат безчестие, а Той победи дявола и потъпка смъртта, която преди Христа притежаваше всички хора; защото бяха грешни. А над Христа, Който бе безгрешен, тя нямаше власт и затова бе посрамена и победена от Него. Както, ако някой разбойник, който е убил много хора, несправедливо убие някой царски син, тогава онази царска кръв му отплаща за всички убити, или както, ако се случи някой, който вкарва в затвора длъжниците си, да затвори някого, който няма да му връща нищо, тогава бива посрамен и осъден от праведния, така ще бъде посрамен и осъден дяволът, който несправедливо накара евреите безчестно да убият Христа на кръста, с който Той обезсили Адамовото проклятие, отвори райските двери и ни подари всички душевни веселия.

 

Поучение

 

Християни, макар еретиците и друговерците да хулят Христа и честния кръст, ние, православните, вярваме и в кръста, и в Самия Христос, Който е Божия сила и мъдрост и дойде от небето да спаси хората. Затова трябва да постъпваме според Неговите заповеди, да имаме Неговото търпение, да умъртвим телесните си страсти и да мислим, че Сам Христос живее в нас. Винаги да се хвалим с кръста и да нямаме нищо по-скъпо и ценно от Христа, да не почитаме нито златото, нито славата, нито самия си живот колкото Христа. Заради любовта си към Него да търпим с благодарност всяко зло. Защото колкото повече търпим тук, толкова повече блага ще получим там. И когато ни се случи някоя беда, да не скърбим, а да се радваме; защото след всяка скръб идва радост. О вие, бедни сиромаси, радвайте се повече от богатите и се пазете да не похулите Бога или хората, за да не отпаднете от благата, които ще получите от Бога при Второто пришествие. О, сиромаси! Не плачете, не скърбете, само имайте надежда на Бога и знайте, че Той никога няма да ви остави гладни или жадни, ако вие не Го изоставите. Не се грижете от днес за утре; защото след като днес е имал грижа за нас, Бог ще се погрижи за нас и утре. Да се безпокоят само неверниците; защото те живеят на този свят по волята си ­ ядат и пият колкото искат и се веселят, а там вечно ще плачат и ще се мъчат; защото не са мислили за там, а са гледали тук да се наслаждават. А вие, сиромаси, които сте Христови братя, не скърбете, ако нямате много, а се радвайте, защото ви чака голяма награда за търпението ви. Блажени сте и вие, които давате тежък данък за вяра, мир и свобода. Блажени са трудовете ви, стига само да не се предавате и затваряте един друг; защото хулата и затварянето са най-тежките грехове. Не отвръщайте със зло за зло и ако помежду ви възникне кавга, не ходете да се съдите в конака, а по-възрастните да уреждат споровете между вас. Имайте търпение във всичко, което ви се случи от видимите и невидимите врагове. Когато ни се случи глад, голота или друга беда, да не се огорчаваме и да не изговаряме лоша дума, а да търпим, както Христос търпя и се прослави с търпението си, така и ние, ако търпим, ще се прославим и ще царуваме с Него сега и винаги и във вечните векове, амин.