Свети Софроний, Епископ Врачански

Неделя на Митаря и Фарисея

За гордостта

Не съдете, за да не бъдете съдени,
казва Христос в Евангелието (Мат. 7:1).

Благослови, отче!

След като бил кръстен от Иоан и отишъл в Назарет, Иисус Христос седял там докато Ирод обезглавил Иоан, и след като го посекли, Христос излязъл из Галилея и като повикал със себе си апостолите Петър, Андрей, Иаков, Иоан и другите, ходел из цялата галилейска земя да поучава, да проповядва Евангелието и да изобличава всяка човешка неправда и всяка гордост, както ще чуете сега от Евангелието.

ОТ ЛУКА ЗАЧАЛО 59

Рече Господ тази притча: двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

ТЪЛКУВАНИЕ

Благочестиви християни! Няма по-гнусен и омразен грях пред Бога от гордостта и осъждането, както ясно ни доказва днешното евангелие. Защото, като ходел из Галилея и видял омразната гордост на някои хора, които се мислели за чисти и праведни, Иисус Христос, за да изцели горделивата им мисъл, казал пред тях днешната притча, която ни дава пример да се подготвим за наближаващия пост и да размислим от кои грехове сме повредени, та да ги отсечем от нас, за да не може дяволът да ни навреди през поста; защото дяволът винаги се мъчи да вкара човека в различни грехове. И гледа към който грях има склонност човек, натам и да го тегли. Ако човек е раздразнителен, гледа да го вкара в кавга, завист и убийство, ако е немилостив, гледа да го вкара в скъперничество, сребролюбие и така нататък. А щом види някого да постъпва в съответствие с Божиите заповеди и да живее добродетелно, тогава се мъчи да го направи горделив и хулител, което е най-омразно пред Бога. Защото един човек колкото и да е грешен, като се смири пред Бога и се покае от все сърце, получава опрощение, а когато се гордее и хули другите хора, дори и да е изпълнил целия закон, трудовете му пак отиват нахалост.

Затова и Христос с днешната притча поучава праведните да не се мислят за толкова чисти, че да хулят другите, да не се надяват толкова на своите добродетели, колкото на Бога, и когато се молят на Бога, да не се молят с гордост и самохвалство, а със сълзи и смирение. Защото гордостта изпъди най-светлия ангел от небето, изгони Адам от рая потопи Фараона в морето, погуби Голиат, разруши много градове, села и царства с една дума, гордостта сваля човека до ада, а смирението го въздига до небето, за което и Соломон казва^[1]: Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат, както ясно виждате днес от евангелската притча, която в лицето на фарисея ни представя горделивите праведници, които се мислят за нещо, а в лицето на митаря – смирените грешници, които се каят за греховете си.

Оттук ясно виждаме как горделивите човеци, които се хвалят като фарисея и укоряват другите, изгубват и добродетелите си, и душите си, а смирените, които се каят истински и плачат като митаря за греховете си, и греховете си очистват, и опрощение получават. О, колко сме глупави ние, хората! Защото, щом сторим нещо добро, не мислим, че то е от Божията помощ, а казваме, че е от нашата сила, за да се хвалим и да укоряваме другите като днешния безумен фарисей, който, като укорил митаря и другите хора като грабители и зли, се похвалил, че пости по два дни седмично и раздава десятък (от приходите си) на сиромасите. Защото някои евреи и най-вече фарисеи имали обичай да постят всеки понеделник и четвъртък, за да се опазят от блудство, което се ражда от преяждане и пиянство; освен това давали милостиня на сиромасите, раздавали от своите плодове, опрощавали дългове, освобождавали роби и давали назаем без лихва. Ето най-изряден пример за нас и християнска наука, която ни учи да се въздържаме и всеки да раздава колкото е възможно на бедните сиромаси, за да получи Небесното царство. Защото Сам Христос казва: Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно (Мат. 5:20) Но кога нашата праведност ще надмине фарисейската? Мисля, че само тогава, когато се смирим и когато започнем да казваме като митаря: „Боже, бъди милостив и към нас, грешните“, когато започнем да гледаме само нашите грехове, без да осъждаме другите човеци. Защото Бог е милостив, прощава на смирените и ги прославя, а горделивите поваля и посрамва.

Затова всички сме длъжни да се пазим от гордостта и осъждането, да не любопитстваме за хорските грехове и дори и с очите си да видим някого, че греши, пак не трябва да го осъждаме. Защото нямаме нито полза, нито вреда от неговия грях. Който е съгрешил, той ще дава отговор пред Бога. Бог ще ни пита не за чуждите грехове, а за нашите. И щом е така, то не бива да съдим хората, а трябва да гледаме дали в някое отношение не сме по-грешни от тях. Който днес е съгрешил, утре може да се покае и очисти, а който днес е праведен, утре може да падне и да съгреши. Затова всеки трябва да плаче за греховете си и да не осъжда другите.

Когато ние сме добри, хорските грехове не ни вредят с нищо. Праведният Лот живял в град Содом сред толкова много беззаконни грешници и всекидневно гледал с очите си как те вършели толкова гнусни грехове, но при все това не съгрешил, нито пък укорил някого, за което Бог го избавил от страшния огън, а беззаконните содомци изгорил, защото Бог е справедлив и заплаща всекиму според делата му, както Сам Христос е казал: С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 7:2; Марк. 4:24; Лук. 6:38). Затова трябва да отхвърлим гордостта и осъждането и да обикнем смирението, с което митарят се оправда пред Бога. Защото смирението е най-голямо пред Бога, то спасява човека и го прославя, просвещава ума, изцерява греховете и издига душата на небето, а гордостта и превъзнасянето свалят душата до ада.

Но защо човек да се превъзнася толкова до небето и да се мисли за горен и за нещо, и да осъжда другите хора? Какво е човекът? Не е ли като трева, която скоро изсъхва, не е ли като цвят, който скоро прецъфтява, не е ли като дим, като сън, като роса, която скоро се изпарява, не е ли като бърз поток, който тече и не се връща? Не е ли пръст, смрад, гной? Наистина е такъв. И щом като човек е такъв, то нека горделивите и лукавите да помислят какво сърце имат – пълно с лошотии и с грехове, и колко са далеч от християнството и са потънали в бездната на греховете, и като осъзнаят своята гибел, да не се гордеят и да не осъждат, а да се каят и да казват като днешния митар: „Боже, бъди милостив и към нас, грешните“, и тогава лесно ще могат да получат прошка като митаря. Защото Бог е милостив и справедлив, затова смирява горделивите, а смирените прославя и на земята, и на небето, за слава Божия и за чест на християнството сега и винаги, и във вечните векове, амин.

„Поучително Евангелие“

Славянобългарски манастир

„Св. вмчк Георги Зограф“,

Света Гора, Атон, 2007 г.

[1] Ср. Притч. 3:34