Светител Теофан Затворник
Призив към самите себе си
Ние, които само външно сме християни, без Христов дух, без изцяло отдадено на Господа сърце, без ревност за угаждане само на Него, често се самопоставяме в редиците на истински обичащите Бога, и на тези, които са още тук, на земята, и на тези, които вече са там, на небето. Но от богопросветените им очи не е скрито кои сме ние и, като ни гледат, навярно си казват: „Ето човеци, които наглед сякаш са от нас, но не са наши”. Може и да изглеждат прости, но тези думи са много страшни! Щом ние не сме техни, значи и те не са наши и нищо тяхно не е наше; следователно, и Христос не е наш, и всичките Му обещания не са наши, и раят не е наш, и вечното блаженство не е наше. А ако всичко това не е наше, какво в крайна сметка ще бъде наше? Виждате ли каква беда! А междувременно, огледайте се наоколо. У нас почти всичко е християнско: порядките са християнски или полухристиянски, понятията са християнски, речите са християнски, много правила и дела са християнски. Какво тогава не ни достига? Не ни достига християнско сърце. То не е устремено натам, благото му не е в Бога, а в себе си и света, и раят му не е на небето, а на земята. Не ни достига тази силна като смъртта ревност за богоугаждане и за своето спасение. Сякаш сме заспали, замръзнали и се движим само така, както ни носи течението на живота. Ето тая ревност дайте да възбуждаме в себе си, защото кой друг, освен самите нас, ще направи това вместо нас? Сами сме се привързали към света, нека започнем сами и да се откъсваме от него. Нека влезем в студеното си, нерадиво, безгрижно сърце и започнем приятелски да го уговаряме най-после да се вразуми, да смъкне от себе си оковите на светските страсти, които самоволно си е поставило, и да се устреми към Господа. Нека казваме на душата си: „Създадена си по Божи образ и подобие. Безпределният Бог благоволи да те устрои така, че да свети в теб със съвършенствата Си, както слънцето свети в малката капка вода, и да бъде видим в теб и за теб, и за всички земни и небесни, които те виждат. А ти се отвърна от Бога и се обърна към света, прие мерзкия му образ и по този начин започна да носиш зверообразно подобие на княза на тоя век. Спомни си първоначалното си високо и несравнимо с нищо благородство, съжали за сегашното си неблагообразие и се обърни към Господа, та отново да се обновиш по образа на създалия те.
Бог те търси и те обгражда с всичките Си милости и грижи. Животът ти е Негов. Всичко потребно за живот също е Негово. Светлината, и въздухът, храната, облеклото, и жилището, и всичко, което е в теб и у теб – всичко е Негово. И какво още? Заради тебе Той слезе от небето, страда, умря на кръст, възкръсна, възнесе се на небето, прати Светия Дух и основа на земята Църква, в която съвмести всичко необходимо за спасението ти, и най-важното – чрез раждането и хода на външния ти живот те въведе в тази съкровищница с духовни блага, и за всичко това иска от теб само сърцето ти. Дори и капката, нагрята от слънцето, се издига нагоре, а ти защо се бавиш да се обърнеш към Господа, огрявана от всички страни от топлината на любовта Му? Не виждаш ли, че всички около теб – и бедни, и незнатни, грамотни и неграмотни – вървят към Господа? А ти защо стоиш, позволявайки на всички да те изпреварят в Царството? Да не би да си по-лоша от другите? Лишена ли си от нещо, което се дава на всички? Защо тогава стоиш? Размърдай се, побързай, докато не са затворили портите, отворени за всички обръщащи се сега! Защо стоиш? Обърни се към Господа и започни да Му служиш усърдно! Времето тече, силите стареят, загрубяват и се приближават до неподвижност в превратната си насоченост. Междувременно, ако не днес, то утре ще дойде смъртта. Внимавай да не останеш съвсем във вцепененото си охлаждане към Господа. Спомни си страшния край, когато и Бог окончателно ще се отвърне от необръщащите се към Него и ще отхвърли отхвърлящите Го, и поне от страх се устреми към Господа!
Потърси Господа! Бог или светът – средно положение няма. Или не виждаш, че там е всичко, а тук е нищо; там е истината, а тук е призрак; там е покоят, а тук има болки и злочестини; там има задоволеност, а тук – непрестанни мъки; там има радост и веселие, а тук – само скърби и сърдечна тъга? Знаеш, изпитала си всичко това, но при все това оставаш в същата суета на ума и сърцето... Да не би да искаш да устроиш рай на земята? Вече осмо хилядолетие светолюбците пилеят средства да го построят тук, на земята, и не само нямат успех, но и всичко отива към по-лошо. И ти не ще успееш, но само ще се измъчиш, тичайки подир призрачните блага на света, както деца тичат след небесната дъга”.
Нека уговаряме с такива и с подобни на тях думи душата си да възлюби Господа, изцяло да се обърне към Него и най-накрая решително да възревнува за спасението си. Бог ще даде и с нас да се случи същото, което става с въздушните балони. Когато са напълнени с най-фин и лек елемент, газ, те бързо се издигат нагоре. Нека и ние изпълним душата си с небесни истини и убеждения – те ще проникнат и в сърцето, ще привлекат желанието, а след това ще издигнат и цялото ни същество към небето и към всичко небесно.